Фрактура (или счупване) е патологичен процес, при който е налице частично или пълно нарушаване на целостта на костта. При по-тежки случаи, костта може да бъде счупена на няколко места - множествена фрактура. Фрактурата може да бъде следствие от единичен силен удар или голямо механично натоварване, както и от множествени хронични механични травми с по-малка сила. Изключително рядко подобни механични въздействия могат да доведат до счупване на нормална кост - при продължително механично въздействие много преди да се фрактурира костта, ще се получат декубитални наранявания на меките тъкани (кожа, мускули и лигавици), ще се яви болка и възпаление и пациентът ще вземе мерки за елиминиране на дразнителя. Това е поредното доказателство за това че болката е изключително полезен симптом, който е индикация за наличието на патологичен процес и в дългосрочен план предпазва организма от задълбочаване на процес и съответно по-тежки увреждания. Почти винаги обаче фрактурите при хронична травма са в резултат на заболявания, отслабващи механичната здравина на костите - остеопороза, остеопения, несъвършена остеогенеза или тумор в костта. Поради това и много често в клиничната практика се употребява терминът патологична фрактура.
Макар самата костна тъкан да не съдържа ноцицептори, счупването е болезнено по няколко причини:
нарушаването на целостта на периоста, който е богато инервиран - съдържа множество рецептори, включително и за болка
оток или хематом в съседните меки тъкани, причинен от разкъсване на костния мозък. Този оток предизвиква болка при натиск
неволните спазми в мускулите, които целят поддържането на частите от костта на нормалното им анатомично място.
Поражения върху съседните анатомични структури, като например нерви, мускули, кръвоносни съдове, гръбначен мозък, нервни корени (за фрактури на гръбначния стълб) или черепно съдържание (за фрактури на черепа) могат да доведат до други специфични клинични симптоми. Някои фрактури могат да доведат до сериозни усложнения. В някои случаи, неправилното лечение може да доведе дори до нужда от ампутация на засегнатия крайник. В други случаи счупената кост може да не се срасне отново (при което се формира псевдоартроза - лъжлива става) или да зарастне неправилно, образувайки деформация. Най-честият вид неправилно срастване включва неправилно завъртане на костта, което е особено често при фрактури на бедрената кост, тибията или фибулата.
Превантивните усилия за намаляване на пътнотранспортните произшествия (най-честата причина за травми с голяма сила) включват намаляване на разсейването по време на шофиране. Най-чести причини за разсейване по време на шофиране са употребата на психоактивни вещества и изпращане на текстови съобщения или говорене по телефона, като и двете водят до приблизително шест пъти повече автопроизшествия. Поставянето на предпазен колан намалява вероятността от всякакви травми, включително и фрактури. Честа причина за травми (общо взето с по-малка тежест) е падането в домашни условия. Превантивните мерки включват намаляване на вероятността за падане, силата на падането и крехкостта на костите. За намаляване на риска от падане вкъщи следва да се избягва поставянето на кабели на места, където се преминава често, поставянето на дръжки в банята и осветление на стълбищата. При падане е препоръчително (по възмжожност) да се пада на задни части или на ръце. Поради това при обучението за каране на ски още в самото начало бъдещите скиори трябва да се научат как да падат най-безопасно. Приемането на витамин D подсилва костите, правейки ги по-устойчиви към потенциални фрактури.
Лечението на фрактурите може да бъде както хирургично (с отваряне на мястото на счупване), така и нехирургично (ортопедично - с подтискане на болката и обездвижване). Крайна цел е образуването на калус (костна тъкан) между допирните повърхности на частите на костта в правилна позиция. В калуса се отлагат калциеви соли и той се превръща в нормална здрава кост. Оздравителният процес на костната фрактурата протича различно дълго време – фрактура на раменна кост заздравява за около два месеца, на бедрена кост – за около три месеца, а на гръбначни прешлени – за 6-9 месеца. Тъй като заздравяването на костите е естествен процес, лечението има за цел да осигури най-добрата възможна функция на травмираната част след зарастване. Счупените парчета от костта се фиксират в естествените им позиции, като тези позиции трябва да се поддържат за времето на протичане на заздравителния процес. Обикновено е нужно само да се постави костта в добра позиция, да се обездвижи, а след това да се направи рентгенова снимка, за да се потвърди положението на костите. Този процес може да бъде доста болезнен. Счупената кост най-често се обездвижва с отливка от гипс или стъклопласт или с шина, обездвижваща ставите над и под фрактурата. Когато е нужна хирургическа намеса, често се използват хирургически пирони, винтове или пластини за остеосинтеза, които да придържат частите от костта заедно. По-малките кости, като например пръстите на ръцете и краката, могат да се лекуват и без отливка, като се бинтоват заедно с други пръсти.
Хирургичните методи за лечение на фрактури имат своите рискове и ползи, но обикновено операция се извършва тогава, когато повърхностното лечение се е провалило, има голяма вероятност да се провали или може да доведе до лош функционален резултат. Така например, при фрактури в областта на тазовите кости операциите са рутинни, тъй като нехирургическото лечение би довело до дълъг период на обездвижване. От своя страна това често води до усложнения - гръдни инфекции, язви, белодробна емболия и тромбоза на дълбоките вени, които са доста по-опасни от операцията. Когато е увредена повърхността на става от фрактура, операцията също е често препоръчителна, за да се възстанови гладкото функциониране на ставата. В някои случаи присаждането на кост също може да се използва за лечение на фрактура - най-вече при дребнофрагментни счупвания с формиране на обширни костни дефекти.