Хирургът е медицински специалист, който е квалифициран и правоспособен да извършва различни оперативни интервенции. Хирурзи могат да бъдат магистри по медицина, дентална медицина и ветеринарна медицина - като за по-сложните операции е необходимо да се завърши съответната спецаилизантска програма, а по-елементарните може да се извършат и от всеки, който е завършил съответната магистратура и има медицинска диплома. Според едно изказване на проф. д-р Кирил Драганов от МБАЛ Токуда "Хирургията е една от най-простите медицински специалности, тъй като при нея се извършват основно две дейности - разединяване на тъкани заедно с премахване на патологичния процес и шиене". Това изказване на професора е до огромна степен вярно, но в същото време става повод за безброй медицински вицове и закачки (добронамерени и не толкова) между различните специалности. Така например широко разпространено е мнението че невролозите знаят всичко и не могат нищо; интернистите знаят много и могат малко, а хирурзите не знаят нищо и могат всичко. По време на операция д-р Иванов забеляза странно уплътнение на тъканите между фасцията и мускула. Като истински хирург, който е срещнал нещо, което не знае какво е, той реши да я среже, за да види какво ще стане... и т.н.
Лицево - челюстна хирургия Регистър на оралните хирурзи Регистър на лицево - челюстните хирурзи
В продължение на много дълъг период от време хирурзите не са били считани за медицински специалисти. Според действащите медицински стандарти през Средните векове хирургът не е бил правоспособен да назначава перорални терапии - това е било смятано за висш пилотаж в медицината, за нещо, изискващо огромни познания и опит, каквито хирурзите не притежават. Техният обществен статус е бил приравняван към този на бръснари, знахари и други занаятчии - нещо, което е в пълен контраст с днешните концепции за елитарност и с високия престиж на професията хирург, считана за върха на сладоледа в цялата медицина. Разбира се, това с основание или не е причина за егоцентризма и повишеното самочувствие на много колеги, което повдига редица философски въпроси.
В съвременната хирургия е налице едно непрекъснато усъвършенстване на оперативните методи. Навлизат нови инструменти, апаратура и най-вече има тоталенс тремеж към дигитализация. Всички изследователи се стремят по всякакъв начин да елиминират човешкия фактор - тъй като хората не винаги са в най-добрата си кондиция, случват се хирургични грешки, които водят до ранни и късни провали, някои от които дори са фатални за живот на пациента. Поради всички тези фактори идеята е да се разработят оперативни методи, които да бъдат изпълними дори и от хора с минимални манипулативни умения - тъй като всеки хирург има различна сръчност и една операция, която един хирург ще извърши за един час, на друг ще отнеме два часа. При това няма изразена зависимост при кой от двамата оперативният резултат ще бъде по-добър. Въпреки всички усъвършенствания и рационализации обаче, в днешно време далеч не всеки медицински специалист може да стане хирург - за това са необходими желание и мотивация, склонност да се поема риск и висок толеранс към несигурността. Според наблюдения на нашия екип емоционалните хора, които се ръководят предимно от чувства в своя живот, не би следвало да се опитват да стават хирурзи - поне докато не премислят за себе си подхода към различните ситуации в общожитейски план. Обратно, рационалните хора рано или късно стават изключително добри хирурзи, дори и да нямат вродената сръчност и пространственото мислене.
Хирурзи преди операция
Анестезиолог въвежда болния в обща анестезия преди операция - колаборацията между анестезиолога и хирурга е ключова за успеха от всяка една оперативна интервенция. С пълна сила е валиден един принцип от най-древни времена - Primum non nocere! Това означава че е най-важно преди всичко да не се вреди на болния - това важи и за анестезията, и за ефекта от самата оперативна интервенция. Ако сумарният краен ефект е едно влошаване на състоянието на пациента, анестезията и операцията би следвало да се избягват. Английският анестезиолог Hughes е обосновал и друг принцип от ключово значение - анестезията не е терапевтична манипулация и би следвало да се предприема само при реална необходимост.
В някои случаи анестезиологът и хирургът са в отлични отношения, но в други възникват междуличности конфликти и това се случва във всяка една точка по света.
Понякога лесното изглежда трудно, а трудното изглежда лесно. Впоследствие се оказва че не е така...
Почистване на оперативното поле по стандартен способ
Специализант по хирургия в начлото на кариерата си - гледа стреснато и се притеснява от всичко, което е нормално!
Стар рефлектор с шест бренера, идеално средство за черепномозъчни травми при рязко ставане от седнало положение на хирурга. Части от секундата преди такива травми се чува характерен звук от удар между два тъпи и твърди предмета; след този звук започва щедра благословия към майките на производителя на рефлектора и строителната бригада, която го е монтирала - стига, разбира се, черепномозъчната травма на хирурга да не е прекалено тежка.
Д-р Венцеслав Ралев преди операция
Хирург със значителен опит - гледа спокойно, уравновесено и с разбиране към материята