Ламбото представлява фрагмент от тъкани на един организъм, които се отпрепарират с определена цел - оперативен достъп, локална пластична реконструкция или реконструкция в отдалечена област на тялото. В хирургията на човешкия организъм са описани огромен брой ламба - мукозни, муко-периостални, фасциални, кожни, кожно - мускулни, костни и различни комбинации между тях. Безспорно пластичната хирургия е областта, в която най-много се налага отпрепариране и шев на ламба, но и в лицево - челюстната хирургия това се случва доста често.
Най-просто устроеното ламбо, с което всеки начинаещ орален хирург би следвало да започне своята специализация - ъгловидно муко-периостално ламбо, което се използва за оперативен достъп за екстракция на ретиниран зъб.
Малко ъгловидно ламбо, отпрепарирано с цел повдигане на пода на горночелюстния синус (синуслифт). Този клиничен случай е доста стар - зъбните импланти са поставени през 2010 година, а протезирането върху тях е приключило в началото на 2011 година. На базата на сегашния клиничен опит на нашия екип ламбото би следвало да се отпрепарира по различен начин - вертикалният разрез трябва да бъде отново по средата на папилата, но с един зъб по-напред, в случая - между канина и първия горен ляв премолар. По този начин разрезът се изнася далеч извън зоната на костната пластика, при което се избягват всички рискове, свързани с това - навлизане на микроорганизми, хранителни остатъци и слюнка от устната кухина в оперативното поле в ранния и особено по време на късния постоперативен период. Разбира се, поставянето на колагенова мембрана или концентирани растежни фактори върху изкуствената кост до голяма степен ще предпази от подобно усложнение; при дехисценция на раната обаче положението няма да бъде овладяно нито от единия тип мембрана, нито от другия. При това може да се наблюдава дехисценция на раната, която дори да не се вижда клинично - просто леко отпускане на конеца, при което между двете ламба се образува отвор, който се вижда само с микроскоп. Освен това има различни схващания относно това дали вертикалният разрез да бъде по средата на папилата, в най-високата точка на дъгата на венеца или на равно разстояние между тях. Авторите са единодушни че вертикален разрез в най-високата точка на свода на зъбния венец е предпоставка за рецесия, особено при по-тънък тип гингива; според нашите клинични наблюдения същото се наблюдава и при разрез встрани от папилата, а и адаптацията на муко-периосталното ламбо е доста по-трудна в този случай. Затова особено при по-дебел биотип на гигивата нашият екип винаги препоръчва вертикален разрез строго през средата на папилата - такова ламбо се адаптира изключително лесно, а при правилно протичащ оздравителен процес гингивалната папила цикатризира и се уплътнява, което още повече подобрява дългосрочната прогноза на лечението с импланти.
Отпрепариране на муко - периостално ламбо - надлъжен разрез по билото на алвеоларния гребен и постепенно отпрепариране на двете ламба (вестибуларно и палатинално) встрани. Ламбото се придържа с пинсета, а срастванията към подлежащата кост се освобождават лесно с периостелен елеватор (разпатор). При особено плътни фиброзни сраствания понякога е необходимо да се използва скалпел или ножица, за да се подпомогне отпрепарирането.
