Лимфангиомите представляват разраствания на лимфните съдове в организма, които имат неясна и спорна генеза. Според повечето автори това представляват класически доброкачествени тумори; според някои обаче това са вродени малформации, които нямат туморен характер - в подкрепа на това схващане са наблюденията за голямата честота на лимфангиоми, които се срещат по рождение, а не се развиват с течение на възрастта на човека. В последните години обаче преобладават мненията за туморната генеза на лимфангиомите. Срещат се вродени и придобити лимфангиоми, като придобитите могат да бъдат резултат от трамва или възпаление в дадена област от тялото; според привържениците на теорията за нетуморния произход на лимфангиомите в дадена област съществува разрастване на лимфните съдове, което е безсимптомно; травмата или възпалението само провокират ускорен растеж на вече съществуващата формация. Възпалението може да доведе до обструкция на лимфен съд с последваща задръжка на течности в околните тъкани, което още повече да влоши лимфния отток и да доведе до увеличаване на размерите на формацията.
Морфологично за лимфангиома е характерно образуването на кисти - понякога с много малки размери, които не могат да се видят с невъоръжено око при клиничен преглед, понякога обаче са със значителни размери - от порядъка на 10 - 15 сантиметра. Кистите са тънкостенни, стената им много наподобява по своя строеж стената на един кръвоносен съд. Срещат се и капилярни лимфангиоми - те представляват мрежа от капиляри, които са силно разрастнали и образуват понякога сферични струпвания. Подобно на хемангиомите, класификацията на лимфангиомите обхваща капилярни, кавернозни лимфангиоми и кистозни хигроми. Капилярните се състоят само от лимфни капиляри; кавернозните включват големи кухини, които с течение на времето се дилатират и може да навлязат в околните тъкани - локално инвазивен растеж. Кистозните хигроми пък представляват големи кухини, които са изградени от множество кисти и са изпълнени с течност със сламеножълт цвят, богата на протеини. Тази течност не е нищо друго освен лимфа. Срещат се и четвърти тип хемагиоми - смесен, при които има разрастване и на лимфни, и на кръвоносни съдове. Такива формации се наричат хемангиолимфангиоми.
Лицево - челюстната област е сравнително честа локализация за развитето на лимфангиоми. На снимката горе е представен лимфангиом при момче на възраст 14 години в областта на бузата. Наделжащата кожа е непроменена, консистенцията е мекоеластична, налице е слабо изразена флуктуация в дълбочина - при натиск и масиране се усеща как в някои участъци на формацията има течност и тя се измества.
Оперативен достъп до формацията - подкожният слой е непроменен. Виждат се делчета от мастна тъкан
Формацията е достигната и частично отделена от съседните тъкани. В ограничен участък е налице кухина
Нашата следваща научна проява Заболявания на лимфните възли Зъбни импланти Синуслифтинг
Участъкът с кухината вече е отпрепариран нагоре, напредва се в дълбочина. Единствената трудност при подобни оперативни интервенции е неясната граница между формацията и околните непроменени тъкани. Лимфангиомът за разлика от хемангиома има непроменен цвят и по нищо не се отличава от рехавата и плътната съединителна тъкан. Освен това отпрепарирането на формацията трябва да бъде щадящо по отношение на двигателните нерви - в случая ramus marginalis mandibulae nervi facialis преминаваше директно през формацията и поради това се наложи туморът да бъде разсечен на две преди да се отдели напълно, за да се освободи нервният клон.
Поради трудното отделяне на лимфангиома стената на кухината се спука, при което изтече белезникава течност - лимфа. Тапицирана е със съединителна тъкан и белезникав епител, подобен на този при радикуларните кисти на зъбите и латералните шийни кисти. В съседните тъкани се наблюдават по-малки по размер каверни.
Снимка на кухината във вътрешността на лимфангиома. Такива кухини обикновено са тапицирани с тънък слой от тъкан, подобна на ендотела на кръвоносните съдове. Понякога кухините имат овална форма, понякога са силно налобени с форма на облак. Стромата на тумора се състои от повлекла от тъкан, подобна на съединителна. За разлика от хемангиомите, при лимфангиома няма промяна в цвета на тъканите и поради това формацията се отграничава от съседните анатомични структури много трудно - още повече че тя не се развива върху костна основа, а сред меките тъкани. Това може да бъде проблем по отношение на радикалността - поради липсата на ясни граници оперативната интервенция често не е радикална, остават неизрязани фрагменти от формацията и скоро след това се налага повторна операция. След отстраняване на основната маса по чисто механичен път се провокира нарастване на остатъчните фрагменти и подутината се явява повторно, най-често в по-малък размер. Причина за такива рецидиви не е в оперативната техника на хирурга, а в самия характер на патологията.
Лимфангиомът е отстранен заедно с част от прилежащата мастна тъкан
Оперативното поле след екстирпацията на лимфангиома
Зашиване на оперативната рана и дренаж с тръбен дрен. В случая имаше показания за непрекъснат шев
Дрениране на оперативното поле - тръбният дрен при подходяща херметизация осигурява отрицателно налягане на подкожната кухина (спрямо атмосферното налягане), при което се дава възможност за притискане на тъканите при покой. Това притискане има изразен хемостатичен ефект - малките кръвоносни съдове се компресират и не изливат кръв в междутъканните пространства. Така не се формира голям хематом и оздравителният процес е по-бърз и съпроводен с по-малки рискове от инфекция - тъй като колкото е по-голям един следоперативен хематом, толкова повече нараства рискът от неговото инфектиране. Същевременно леката компресия осигурява прилепване на съединителната тъкан в подкожното пространство и така последното фиброзира и оздравява още по-бързо. Поради това тръбните дренове и компресивните превръзки осигуряват условия за гладък следоперативен период.
Типична находка при компютърнотомографско изследване на лимфангиом. Вижда се мекотъканна формация с нееднороден строеж, като в единичен участък е налице и формиране на кухина. Рядко и трудно може да се сгреши клиничната диагноза при такъв рентгенологичен образ, особено при деца и по-млади пациенти. Просто няма друг тип патологичен процес, който да се демонстрира по подобен начин рентгенологично - може би единствено хемангиомите могат да се демонстрират по подобен начин, но клинично те почти винаги се открива промяна в цвета на надлежащата кожа.
На този срез формацията изглежда почти еднородна
