Одонтогенните кисти са подвид на кистите на челюстните кости. Не се срещат в областта на меките тъкани, освен ако не доведат до пълна резорбция на кортикалната костна пластинка и не продължат да растат експанзивно към периоста и мускулатурата - това обаче се случва рядко, на много късен етап от развитието на процеса, и обикновено до тогава пациентът вече е взел мерки за лечение на кистата. Развитието на одонтогенна киста почти винаги е тясно свързано с развитието на периодонтит - поради което и за разбирането на етиологията и патогенезата на кистите всеки един студент по дентална медицина трябва да е добре запознат и с периодонтитите. Същото твърдение е валидно и за дипломираните лекари по дентална медицина, но все пак те се срещат ежедневно с кисти и периодонтити и са напълно наясно с протичането на тези патологични процеси. От своя страна одонтогенните кисти се подразделят на няколко подтипа - радикуларни, фоликуларни, резидуални, пародонтални и кератокисти.
Радикуларните одонтогенни кисти са най-често срещани от всички кисти на костните тъкани в лицево - челюстната област. Тяхната диагностика и лечение представляват ежедневна практика в оралната и лицево - челюстната хирургия. Те възникват като следствие на хронично възпаление на зъбите и периодонциума и по-специално - на хроничния периапикален периодонтит, който постепенно еволюира в кистогранулом и след това - в радикуларна киста. Това означава че радикуларната киста е резултат от класическото развитие на кариеса и усложенията му - кариес - пулпит - периодонтит. В най-общия случай острият периодонтит при липса на лечение води до развитието на остеомиелит, а хроничният - до възникването на радикуларна киста.
Според повечето автори епителът, който тапицира радикуларната киста, произхожда от епителните остатъци на Маласе. Макроскопски кистата представлява сак, изграден от външна съединителнотъканна и вътрешна епителна обвивка. Епителът е многослоен плосък, като само някои кисти на горната челюст са тапицирани с цилиндричен епител. Съдържанието на кистата е опалесцираща течност със сламеножълт или кехлибарен цвят. В стената на кистата, както и в нейното съдържимо, могат да се открият холестеринови кристали. При инфектиране, съответно екзацербация на кистата, нейната кухина се изпълва предимно с гноевиден ексудат.
Клиничната картина на одонтогенните кисти зависи от тяхната големина, локализация и наличието или липсата на екзацербация. Малките кисти протичат напълно безсимптомно. Когато нарастнат, се проявяват характерните клинични симптоми. На мястото на развитието им се формира подутина на костта и деформация на алвеоларния гребен. Тази подутина нараства постепенно с течение на времето. Когато кистата нараства към максиларния синус, клона на долната челюст или носната кухина, подутината и деформацията са по-малко манифестни, отколкото ако кистата расте в посока вестибуларно, палатинално или лингвално. Все пак една огромна част от кистите нарастват вестибуларно откъм алвеоларния гребен, а доста по-малко - в посока палатинално (предимно кисти с произход от корените на горните странични резци и палатиналните корени на горните молари). При произход на кистата от горните странични зъби тя избутва пода на максиларния синус в краниална посока към пода на орбитата, при което синусът може да се превърне в малко цепковидно пространство. В някои случаи подът на синуса се разрушава и формацията расте безпрепятствено в синуса.
Кисти с малки размери не предизвикват подутина и деформация. Когато костта над кистата е с достатъчна дебелина, подутината се палпира като раздуване на алвеоларния гребен. Обикновено лигавицата над нея е бледорозова. При екзацербация тя се зачервява и се установява болезненост. Когато покриващата кост е силно изтъняла, тя издава характерен звук при натиск - пергаментно пукане или симптом на Дюпюитрен. При пълна резорбция на надлежащата кост кистата достига до периоста или устната лигавица и се палпира като мекотъканно образувание с флуктуация. Под лигавицата прозира самото кистозно образувание. Обикновено на този етап вече локалното състояние на болния е нестабилно и той търси медицинска помощ - при лизиране на кортикалната костна пластинка вече няма стабилна биологична бариера и откъм устната кухина навлизат микроорганизми. Това води до инфектиране на кистата, тъй като имунната система няма добър достъп до нейното съдържание и то представлява идеална хранителна среда за бактериите - белтъчни молекули, липиди и въглехидрати в изобилие и минимално количество левкоцити! При значително нарастване на кистите в страничния отдел на долната челюст съдово - нервният сноп се избутва каудално. Големите кисти се представят клинично с по-голяма по размер подутина и деформация и се палпират не само интраорално, но и екстраорално и предизвикват видима лицева асиметрия. В зависимост от локализацията на процеса може да се стигне до изглаждане на назолабиалната или супраменталната кожна гънка, подуване на кучешката ямка или друго анатомично място.
При напредване на процеса се стига до разместване на зъбите и нарушаване на стабилността им. Корените на съседните зъби могат да се избутат встрани и започват да дивергират, докато в областта на коронките се наблюдава конвергенция. При значителна костна резорбция се проявява патологична подвижност на зъбите; възможно е и тяхното спонтанно изпадане при още по-напреднало развитие на кистата, при което бързо настъпва екзацербация и болният търси лечение. През зъбната алвеола на загубения зъб навлиза инфекция и се явяват клиничните белези на остро възпаление.
Развитието и нарастването на кистата водят до засягане на нервните окончания и сетивни смущения като резултат от това. Усеща се изтръпване, тъпа болезненост, тежест и дискомфорт. При екзацербация се явява и остра болка - като един от симптомите на острия възпалителен процес.
Функционалните смущения се появяват при значително нарстване на кистата и са свързани с подутината, деформацията и нарушаването на стабилността на зъбите. Налице са смущения преди всичко в храненето, а понякога дори и в говора и в дишането. Те са още по-силно изразени при екзацербация на кистата.
Диагностиката на радикуларните кисти е в зависимост от тяхната големина, локализация и наличието или липсата на екзацербация. Малките кисти не предизвикват подутина, деформация, разместване на зъбите и сетивни или функционални смущения. Най-често те се откриват при рентгеново изследване по друг повод. При тях може да има усещане за изтръпналост и едва доловима тъпа чувствителност или дискомфорт в областта на невитален зъб - който е с потъмнял цвят, с кариозен дефект, с голяма обтурация или коронка. При търсене на фокална инфекция или назначено по друг повод рентгеново изследване може да се установи наличието на кистозно образувание. По-големите кисти водят да раздуване на алвеоларния гребен или деформация, които се диагностицират бързо при клиничен преглед на болния. При лизиране на кортикалната костна пластинка се палпира добре отграничена мекотъканна формация и дори флуктуация на съдържимото на кистата. Този симптом е патогномоничен за одонтогенна радикуларна киста.
При пункция на одонтогенна радикуларна киста се изтегля характерна сламеножълта или кехлибарена на цвят течност, в която обикновено се откриват холестеринови кристали. По литературни данни те се срещат с различна честота - при 18 до 44 % от радикуларните кисти. Колкото по-често е екзацербирала една киста, толкова повече холестерин се съдържа в нея. Кристалите са с правоъгълна форма и заоблени ъгли и излъчват синя или жълта светлина при наблюдение с поляризационен микроскоп. Обикновено се натрупват в кръвоносните съдове в стената на кистата - поради капилярен застой или конгестия. Това обяснява и защо много често в кухината на кистата се откриват холестеринови кристали, натрупани в цепковидни или игловидни структури, около които има единични ендотелни клетки. Вероятно поради експанзивния растеж на кистата съдовете в нейните стени се разпадат и съдържанието им се озовава в кистозната кухина. Холестеролът пък попада в кръвоносните съдове в резултат на клетъчен разпад - поради застоя на кръвообръщението започва разпад на левкоцити, еритроцити, както и макрофаги. Последните клетки са с повишено липидно съдържание, тъй като се опитват да фагоцитират различни мъртви клетки и част от клетки. Основната причина за наличието на холестерола обаче са еритроцитите - те попадат екстравазално и веднага биват фагоцитирани от макрофагите, тъй като много биохимични сигнали дават информация че подобна клетка не бива да се открива с такова местонахождение. При нормални условия червените кръвни телца се намират интравазално; в случай че са извън кръвоносния съд, това е индикация за проблем и имунната система реагира бързо и ефективно - всичко това показва как с течение на еволюцията са се изградили почти съвършени регулаторни механизми в живия организъм. Разбира се, пълно съвършенство няма дори в природата - понякога тази реакция е прекалено силна и се развиват автоимунни заболявания; при малигнените неопластични процеси пък имунната система дори и след мощна стимулация (имунотерапия) не успява да подтисне развитието на тумора.
Еритроцитите съдържат голямо количество хемосидерин, който се фагоцитира и метаболизира; мембраните на клетките обаче съдържат голямо количество холестерол, от който след рапада на клетктие се формират холестериновите кристали. Тъй като еритроцитите са в най-голямо количество от всички клетки в кръвта, именно от техните мембрани произлиза основната част от холестерола в кистозната течност. Сами по себе си регенеративните способности на организма са достатъчни за да лизират разпаднатия хемосидерин и холестерол от екстравазалните еритроцити; конгестията обаче води и до хипоксия, която силно затруднява способностите на организма за регенерация - поради което и в огнището на хронично възпаление постепенно се формират кухини, изпълнени с течност. Така грануломът постепенно се превръща в кистогранулом - което е все още обратим стадий в развитието на одонтогенната радикуларна киста. В момента, в който се формира единична кухина, тапицирана с епител, процесът става необратим. Много често в стената на одонтогенните радикуларни кисти се откриват холестеринови грануломи - кристалчета от холестерол, заобиколени от гигантски клетки тип чуждо тяло, които са многоядрени. В тези клетки се открива голямо количество хемосидерин - остатък от разпаднатите еритроцити. Такива холстеринови грануломи много често се откриват и в кухината на средното ухо - като резултат от хронично възпаление. Между другото, по подобен начин се формират и атеросклеротичните плаки в кръвоносните съдове, които са основна причина за развитието на заболявания на сърдечно - съдовата система; при тях обаче кухина няма, тъй като не се формира епителна обвивка. Според повечето изследователи епителът, който тапицира кистата, води началото си от епителните остатъци на Маласе, които са налични единствено в челюстните кости - поради което и одонтогенни кисти не се откриват в другите кости на организма. Там просто не се образуват зъби, поради което и няма епителни остатъци на Маласе. Обикновено епителът е кубичен, като е подреден в 6 до 20 слоя.
Снимка на холестеринови кристали в холестеринов гранулом, открит в стената на одонтогенна радикуларна киста. Увеличението е 400 пъти, а оцветяването - хематоксилин и еозин. При това оцветяване не се визуализират мастните тъкани - на тяхно място всъщност се откриват празни пространства, в случая цепковидни. Това се дължи на технологията за обработка на патологоанатомичния препарат. За разтворител се използва етилов алкохол, който разтваря мазнините. В случай че е необходимо да се визуализира мастната тъкан, се използва оцветяване от типа Судан III - при него те се оцветяват в оранжево. С жълти стрелки са посочени гигантските клетки тип чуждо тяло, които са многоядрени - те се опитват да фагоцитират кристалите, но неуспешно поради силно редуцираното кръвообръщение (капилярна конгестия). Това сравнително устойчиво равновесие между патологичния процес и защитните механизми на организма всъщност стои в основата на патогенетичните механизми при всяко едно хронично възпаление.
Рентгеновото изследване е особено важно за диагностиката на одонтогенните кисти. Рентгеновият образ представлява окръглена или овална еднородна слаба сянка около апекса и част от корена на зъба. Сянката на периодонциума е прекъсната и прелива в костната стена на кистата. Върхът на корена на зъба е разположен в пределите на кистата, без да се вижда периодонтална ивица около него. Около кистозното образувание костта е остеосклеротично променена и се представя като белезникава ивица - linea albuginea. Някои автори я наричат остеосклеротичен вал или реактивна костна зона, защото защото чрез това уплътнение организмът реагира срещу хроничното възпаление - стреми се да изгради бариера между здравите и патологично променените тъкани. Тази белезникава линия може да бъде прекъсната когато кистите са екзацербирали преди време. При големи кисти могат да бъдат засегнати и повече зъби, като корените им са обхванати от тях.
Чест повод за поставяне на диагнозата радикуларна киста е именно нейната екзацербация, тъй като при нормални условия процесът се развива напълно безсимптомно. Тогава на преден план излизат симптомите на острия възпалителен процес. При търсене на причината, която го е предизвикала, на рентгенография се установява наличието на по-малка или по-голяма кистозна формация. Съдържимото на кистозната кухина е предимно гноен ексудат.
Електродонтодиагностиката дава възможност за преценка дали само зъбът - причинител е невитален, или и някои съседни. Необходимо е те да бъдат трепанирани, а кореновите им канали да бъдат запълнени. С това се предотвратява възможността от екзацербация или рецидив. При небходимост се извършва и патохистологично изследване, което да потвърди диагнозата.
Диференциална диагноза се прави с всички одонтогенни или неодонтогенни кисти на челюстните кости, както и с някои нормални анатомични кухини. Нискоразположеният или пневматичен максиларен синус нерядко създава диагностични трудности. Понякога различни джобове и хлътвания на синуса могат да приличат на кистозни образувания поради окръглената си и овална форма, поради еднородното безструктурно просветление или поради наличието на белезникава уплътнена кост на пода на синуса. Има обаче и съществени различия, въз основа на които се поставя диференциалната диагноза. На първо място, липсва раздуване и деформация на алвеоларния гребен. Костта непосредствено под лигавицата е интактна, липсват участъци на костна резорбция. Сянката на перидонциума на зъбите е еднакво и нормално широка по цялото протежение на корените и върховете им. Окръгленото или овално просветление на максиланиря синус няма краниален свод - за разлика от това при кистата. На последно място, при киста, достигаща повръхността, може да се осъществи пункция и да се установи че съдържимото е течност с кехлибарен цвят и холестеринови кристали, докато синусът съдържа само въздух.
Диференциална диагноза може да се направи и с foramen incisivum, foramen mentale или артефакт. Решаващо в този случай е проследяването на сянката на перидонциума. Освен това се касае за малки по размер просветления, докато кистите са почти винаги с по-голям размер.
Фоликулярните кисти също трябва да се вземат предвид при диференциалната диагноза на радикуларните кисти. Последните обаче обхващат само корена на засегнатия зъб, докато фоликулярните - само короната на ретиниран зъб.
При амелобластомите също се открива раздуване и кистозни формации на алвеоларния гребен. Обикновено обаче амелобластомът е мултилокуларен, като в някои случаи прилича и на пчелна пита. Съдържанието на амелобластома е кърваворъждива течност, но може да бъде и сламеножълто. Понякога се открива дори и муцинозна течност. Патохистологичното изследване на кистичния амелобластом показва наличие на епителна обвивка, изградена от цилиндрични клетки, преплетени с миксоматозни (звездовидни) клетки. Епителът от най-вътрешния слой към съдържимото има папиларен строеж. В плексиформения амелобластом се наблюдават и типични само за това новообразувание структури.
При остеобластокластома също има раздуване на алвеоларния гребен и наличие на кистозни формации. На рентгенография те се виждат като камерни образувания. Още при оперативната интервенция обаче (преди патохистологичното изследване) може да бъде поставена сигурна диагноза - налице е силно кървене и в кухините няма сламеножълта течност, а кръв. Патохистологичното изследване показва кръвни езерца и тъканна съставка от гигантски клетки тип остеокласти и фиброзна тъкан. Липсва типичен кистозен сак и епителна обвивка.
При одонтомите диференциална диагноза се налага само с кистичен одонтом. При него патохистологичното изследване показва елементи от твърди зъбни тъкани (емайл, цимент и дентин), а понякога и наличие на зъбна пулпа в кистозния сак. Самият кистозен сак е изграден от съединителна тъкан без епителна съставка.
Среща се и фиброзна дисплазия в псевдокистозна форма. При нея се срещат примитивни костни гредички и гигантски клетки тип остеокласти. Липсва епителна обвивка, а стената на кистозното образувание е изградена само от съединителна тъкан. Освен това фиброзната дисплазия се открива дълбоко в костта, а не периапикално около зъбите.
Хирургичното лечение на радикуларните кисти включва различни методи. Много често се прилага екстракция на зъбите и отстраняване на кистата - когато зъбът - причинител не е перспективен за консервативно лечение и апикална остеотомия. Когато кистата не може да бъде отстранена през алвеолата на екстрахирания зъб, или когато зъбът е многокоренов и е необходимо премахване на интеррадикуларните септи, се пристъпва към цистектомия - най-често по втория метод на Парч. Индикации за този метод има при малки и средни кисти, когато не се очаква да се инфектира коагулумът в следоперативната костна кухина. С ъглов, трапецовиден или дъговиден разрез на лигавицата и периоста извън границите на кистозната формация се отпрепарира муко - периостално ламбо, което се екартира. Ако подлежащата кост не е перфорирана, се прави костен прозорец над кистата чрез трепанация и с разпатор тя се обелва и отстранява от костното ложе.
При екстирпация на кистата се внимава да не се перфорира палатиналната, носната или синусната лигавица, в случай че кистата достига до тях, както и да не се прекъсне избутания каудално съдово - нервен сноп при кисти на долната челюст. Ако зъбите не са перспективни за кореново лечение, те се екстрахират още в началото на операцията. В случай че има възможност да бъдат запазени, те се трепанират предоперативно, каналите им се обработват медикаментозно и се запълват, като заедно с цистектомията се извършва и апикална остеотомия. Накрая муко - периосталното ламбо се връща на мястото му и се пришива на глухо - т.е. следоперативната костна кухина остава напълно затворена. Този метод се използва най-често при операции на радикуларни кисти.
Възможно е да се приложи и цистектомия с намаляване на обема на кистозната кухина. Индикации за приложение на този метод има при големи кисти. Делчо Настев предлага след цялостната екстирпация на кистата да се направи дюшекчийски шев за намаляване на обема на следоперативната костна кухина. Намаляването на обема на кухината може да стане само едностранно или двустранно. В края на оперативната интервенция муко - периосталното ламбо се зашива на глухо.
При метода на Васмунд се постига превръщане на следоперативната костна кухина в съседна на устната кухина. Индикации за този метод има при много големи кисти, когато не е възможно ламбото да се зашие на глухо и да се намали обемът на кистозната кухина. Оперативното премахване на кистата е рутинно, както и отношението към засегнатите и съседните зъби. След екстракцията ламбото се застила върху костната тъкан до там, до където е възможно. Следоперативната костна празнина, която е съседна на устната кухина, се тампонира с последователно намаляващи по обем марлени ленти до пълното изгранулиране и епителизация на дефекта. Добър ефект има напояването на марлените тампони с йодоформ - медикаментът ускорява епителизацията и така оперативната рана оздравява по-бързо.
Понякога кистите на горната челюст достигат до максиларния синус и лизират пода му. Тогава има показания за екстирпация на кистата и превръщането на кухината ѝ в съседна на максиларния синус. Всичко това е възможно да се съчетае с радикална антротомия по метода на Колдуел и Люк, въпреки че последната има повече историческа стойност.
Цистектомията по първия метод на Парч има повече историческа стойност и всъщност представлява цистотомия. В миналото този метод е използван основно при големи кисти. Премахва се една част от кистозния сак, а друга остава и тапицира костната кухина. По този начин кухината на кистата става съседна на устната кухина; това е приложимо най-често при кисти, които не са екзацербирали. При тях епителът е плътен и неразязвен и представлява една добра биологична мембрана за изолация на подлежащата кост. Проблем са честите рецидиви - кистозният епител продължава да секретира течност и при вгъване на съседните участъци от устната лигавица в посока дефекта се формира отново плътно изолирана кухина. Тя бързо се запълва с течност и по този начин отново е налице киста.
В съвременната орална и лицево - челюстна хиругия обаче най-често се практикува запълването на следоперативната костна кухина с биологично поносими материали. В клиничната практика намират приложение бета - трикалциев фосфат, хидроксиапатит, автогенна кост, мадрепорови корали, богата на тромобцити плазма, концентрирани растежни фактори и много други.
В много случаи редица автори предпочитат да не премахват кистата оперативно, а да инжектират в нея различни медикаменти. Това се прави с цел да се разруши епителната обвивка (при малки радикуларни кисти) и да се постигне излекуването им по консервативен начин. Според преценката на нашия екип такъв подход е несигурен и рисков - стига се до чести екзацербации и в даден момент отново се налага радикална цистектомия.
Фоликулярните одонтогенни кисти се срещат многократно по-рядко от радикуларните и се наблюдават предимно при по-млади хора. Те възникват като резултат от смущения на различен етап от развитието на зъбния зародиш под въздействието на различни фактори. Когато това смущение е на съвсем ранен етап и още няма формиран зъб, кистата се нарича примордиална и не съдържа зъб. При възникване на по-късен етап фоликулярните кисти обхващат коронката на ретиниран зъб в пълно или непълно развитие - т.е. в одонтопластичен и коронарен период. Зъбът, чиято коронка е обхваната от фоликулярна киста, може да бъде нормален, рудиментарен или свръхброен.
Симптоматиката на радикуларните кисти зависи от тяхната големина, локализация и наличието или липсата на екзацербация. Клиничните симптоми при наличието на фоликулярна киста не се отличават съществено от тези при радикуларна киста. Открива се подутина и деформация, като локализацията им е най-често при долните странични зъби (предимно мъдреци) и канините на двете челюсти, но по-често на горната. Фолукулярните кисти може да се разположат централно или периферно в челюстта, като периферно разположените се наричат още еруптивни. Централно разположените кисти много дълго време не предизвикват деформация и оток на челюстта; периферните пък се палпират дори и на ранен етап от развитието им. При примордиалните кисти липсва постоянен зъб в зъбната редица, като такъв липсва и в челюстната кост - от неговия зародиш се е образувала кистата. В зъбната редица обаче може да се открие персистиращ млечен зъб.
При зъбосъдържащите кисти също липсва постоянен зъб в зъбната редица. Възможно е да се открие персистиращ временен зъб, докато постоянният е ретиниран дълбоко в костта. Понякога короната му се намира доста далеч от кортикалната костна пластинка и екстракцията на подобен зъб определено е предизвикателство на начинаещия орален хирург. Короната на постоянния зъб е обхваната от фокулярната киста; при нарастване на размера формацията расте експанзивно, избутва странично корените на съседните зъби и коронките им започват да конвергират. Тази конвергенция е по-изразена при фоликулярните, отколкото при радикуларните кисти. Налице са също така сетивни и функционални смущения, които не се различават от тези при радикуларните кисти. Фоликулярните кисти екзацербират значително по-рядко от радикуларните - това е възможно едва на по-късен етап, при значително нарастване на размера на кистата. Тази биологична закономерност се дължи на самия характер на процеса - при фоликулярната киста той е предимно дистрофичен, липсва инфекциозен компонент, докато при радикуларната киста е налице предшестващо хронично възпаление и биологичното равновесие е до голяма степен неустойчиво.
При диагностиката обикновено пациентът търси медицинска помощ поради липсата на постояенен зъб в зъбната редица. Това става повод за назначаването на рентгеново изследване. Последното показва овално хомогенно безструктурно просветление, което обхваща коронката на ретинирания зъб. Примордиалните кисти не съдържат зъб, а перидонтоалната сянка на съседните зъби е нормално широка по цялото протежение на корените им. В зъбната редица и в челюстната кост липсва съответният постоянен зъб, от който е образувана кистата.
В някои случаи се наблюдават еруптивни кисти - фоликулярни кисти, които обаче се развиват в процеса на пробив на зъбите. За диагнозата на еруптивните кисти има значение подуването на костта периферно, което подуване се установява при палпация - мануално или с инструмент. То е с резки и гладки очертания поради това че част от кистата е разположена извън пределите на костта. Рентгеновият образ обаче не е тпичен за кистата и това създава диференциалнодиагностични трудности. Просветлението не е така еднородно и с резки граници, тъй като кистозната формация е разположена много периферно. Върху сянката на кистата се разполагат множество костни структури, които са разположени по-централно от нея. Съмненията обаче веднага се разсейват при назначаване на аксиална рентгенография по метода на Симпсон в захапка - на нея се вижда формация с еднородни, резки и гладки очертания - при което става ясно че еруптивната киста е разположена периферно в челюстта или изцяло извън нея.
Фоликулярните кисти са разположени периферно и в много участъци - под лигавицата и меките тъкани. Поради това те са достъпни за пункция - при което се изтегля бистро или кашаво съдържимо, в зависимост от това дали образуванието е претърпявало или не възпалителни изменения. При чести възпаления съдържимото на фоликулярната киста става мътно и кашаво, докато при липса на такива съдържимото е бистро. При нарастване по размер на образуванието рентгенологичният образ става напълно идентичен с този при радикуларните кисти - единствената разлика е наличието на зъбна корона в центъра на костната кухина, докато при радикуларните в центъра на кухината е коренът на зъба - причинител.
При екстирпацията на всяка една фоликулярна киста е добре да се извърши хистологично изследване. При това се открива кухина, тапицирана с многослоен плосък епител, който често показва склонност към вроговяване. Липсва папиларен слой и обикновено диференциацията е доста по-изразена от тази при епитела на радикуларните кисти.
Лечението на фоликулярните кисти е радикално хирургично - цистотомия и цистектомия. Подходът към зъба в пределите на кистата зависи от перспективата той да бъде изведен в зъбната редица - което пък зависи от неговото разположение. Когато има условия той да бъде запазен или изведен с ортодонтско лечение в зъбната редица, зъбът се запазва. При незавършено кореново развитие на зъба той се размества, луксира и екстрахира лесно, тъй като всъщност няма пълноценен зъб, а само зъбна корона с епителен сак около нея. В случай че зъбът се луксира по случайност или е необходимо да се размести с цел осигуряване на възможност за нормален пробив, няма проблем с ревитализацията му. Апикалният отвор на такива зъби и зародиши е много широк и от костта безпроблемно прорастват кръвоносни съдове и нерви в посока пулпната кухина. Такъв зъб остава витален и след пробива си.
Пародонталните кисти се срещат много рядко. От тях най-често се срещат ретромоларните кисти, които са свързани със затруднения пробив на долния мъдрец. Изключително рядко се срещат кисти, локализирани по страничните повърхности на корените на молари и премолари, и то предимно при млади хора. Зъбите в областта на пародонталните кисти са витални.
Обикновено пародонталните кисти протичат безсимптомно поради малките си размери, тъй като не предизвикват подутина, деформация и разместване на зъбите. Ретромоларните пародонтални кисти се предшестват от сърповидно просветление зад дисталната повърхност на корена или коронката на непоникнал долен мъдрец. Според много автори костният джоб дистално от мъдреца е възможно да се затвори и именно по такъв начин се образува кистата.
Диагнозата пародонтална киста се поставя най-вече въз основа на местоположението на кистата и виталността на зъбите, около които тя се развива. На рентгенография се вижда неголямо окръглено, овално или нееднородно просветление, което е безструктурно. Налага се диференциална диагноза с фоликулярни кисти около ретиниран мъдрец - тя обаче обхваща цялата коронка на зъба. Ретромоларната пародонтална киста никога не обхваща цялата корона, локализира се единствено по съседство до ретинирания мъдрец или до моларните и премоларните зъби.
Честотата на кератокистите не е много голяма, но не са и много редки. Те се локализират обикновено в областта на ъгъла или клона на долната челюст. Симптоматиката им не се отличава особено от тази на другите одонтогенни кисти на челюстните кости. В началото протичането им е безсимптомно, а когато нарастнат се появява подутина и деформация. Кератокистите имат изразена склонност към рецидивиране.
Диагнозата при кератокистите се основава на описаната вече клинична характеристика на одонтогенните кисти, на рентгеновото изследване и най-вече на патологоанатомичната находка. Стената на кератокистата се изгражда от многослоен плосък епител без папиларен слой с изразена склонност към вроговяване. В нея, а понякога и в костта по съседство, се намират дъщерни малки кистозни образувания (микрокисти) и епителни острови. В някои случаи могат да се намерят и остатъчни елементи на емайловия орган.
Диференциална диагноза се прави с всички одонтогенни кисти на челюстите и се основава предимно на патохистологичното изследване. Лечението на кератокистите на челюстните кости е хирургично. Поради изразената склонност към рецидиви е необходимо да се премахне кистата радикално, както и да се извърши щадяща резекция на околната костна тъкан. Това се извършва обикновено с по-голяма костна фреза. Методите на самата цистектомия не се различават от тези, които са описани при радикуларните кисти.
Честотата на резидуалните кисти не е голяма, но не са и съвсем редки. Развиват се на базата на неотстранени при екстракцията на зъбите епителни и кистозни грануломи, както и от нерадикално оперирани кисти. Най-често се касае за радикуларни резидуални кисти, по-рядко - за други одонтогенни резидуални кисти. Клиничната картина зависи от големината, локализацията и екзацербацията на кистата. Резидуалните кисти не съдържат зъби - откриват се в беззъб участък на челюстната кост или при тотално обеззъбени челюсти. Клиничната симптоматика при тях е като тази на останалите одонтогенни кисти. Диагнозата се основава на въпросната клинична симптоматика, на анамнестични данни за прекаран в миналото възпалителен процес или оперативна интервенция на киста, на базата на рентгеновия образ и на локализацията на процеса - в повечето случаи резидуалните кисти се намират в обеззъбен участък от челюстта. Рядко възникват в областта на зъби, при които има премахната радикуларна киста, но част от кистозния сак се е запазил и след време (обикновено след години) се формира нова кистозна кухина. Патохистологичната находка съответства на резидиума (остатъка), от който се е развила кистата.
Лечението на резидуалните кисти е хирургично и се изразява в цистектомия. Оперативната техника на цистектомията не се отличава от тази при останалите одонтогенни кисти.
Въпросът за кистите и имплантологията не е описан напълно в детайли в съвременната специализирана литература, което определено е пропуск - в много случаи одонтогенните кисти водят до загубата на зъби и се налага зъбопротезиране. Тъй като зъбните импланти са отлична възможност за задържането на всякакви протезни конструкции, в клиничната практика много често се налага поставянето на импланти в и около премахнати одонтогенни кисти.
Радикуларни кисти
Фоликулярни кисти
Пародонтални кисти
Кератокисти
Резидуални кисти
Кистите и имплантологията