Лице

Тъй като настоящият уеб-сайт е посветен на лицево - челюстната хирургия, нашият екип реши да създаде подстраница, която подробно описва понятието лице като цяло. В настоящото изложение липсва специализирана медицинска информация - описали сме някои философски, естетически, математически, правни и езикови особености на съществителното име лице в неговите различни значения. Областите, в които работи всеки един лицево - челюстен хирург, са най-вече лицето и шията, поради което смятаме за изключително важно да опишем всичко, свързано с лицето във всяко едно отношение. И тъй като медицинската информация е изключително натоварваща, трудна за усвояване и осмисляне и нерядко откровено стресираща, сметнахме за необходимо да създадем материал, който поне малко е по-лесен за четене и донякъде развлекателен под настоящия домейн - с идеята всички наши посетители да си починат и да се подготвят за по-сложните области на човешкото познание. От гледна точка на преподавателската дейност и педагогиката като цяло се смята че употребата на хумор е в състояние да предизвика интерес у аудиторията дори към най-сухия и скучен материал - поради това в нашите изложения ние винаги вмъкваме закачки и шеги, които след време учудват дори самите нас при повторното им прочитане. Как е възможно да напишем подобна безссмислица, която да ни направи за смях пред целия свят? Е, оказва се че много често е възможно, така че приятно четене!

Какво е лице?

Лице представлява част от тялото на човек и представлява предната част на главата. Включва очите, носа, устната кухина, косата, челото, веждите, ушите, бузите, устните, брадичката и зъбите. Всички тези анатомични елементи са покрити от кожата, която ги защитава от вредни въздействия от околната среда. Чрез гримаси на лицето човек може да изразява различни чувства (емоции). При определени обстоятелства думата лице е синоним на отделна личност или отделен човек - обикновено от юридическа гледна точка, което е описано доста подробно по-долу в раздела за физическо лице. Тъй като лицето е най-отличителният белег на различните индивиди, фотографиите при личните документи и портретните снимки обхващат предимно лицето, шията и малка част от раменния пояс.

Именно лицето е най-разпознаваемата част от цялото тяло на индивида и поради това то служи за идентификация на определен човек сред група от много хора; това е причината лицето да се смята за част от личните данни на всеки един от нас и всички директиви за защита на личните данни в съвременното законодателство описват много подробно как, кога и при какви обстоятелства може да бъде заснеман и съхраняван визуалният образ на всяко едно човешко лице. В много държави по света има камери с вградена функция за лицево разпознаване - предимно при тоталитарни режими, за които защитата на личните данни и човешките права като цяло са досадна подробност. Това позволява на властта да следи и шпионира хората на практика денонощно и подобно общество бързо превръща утопията "1984" на Джордж Оруел в реалност. От дълбока древност се смята че най-сигурният начин да се идентифицира един човек е старателното вглеждане в неговото лице; при наличие на особени белези като цикатрикси, вродени малформации, хемангиоми, невуси или други заболявания идентификацията става още по-лесна и това се използва основно в криминалистиката.

Лицето е изложено ежедневно на влиянието на слънцето и вятъра, поради което за него трябва да се полагат специални грижи. Много жени използват грим на лицето. При далекоизточните народи (в Китай, Япония или Южна Корея) е признак на нисък социален статус човек да има слънчев загар - предполага се че ако някой мъж или особено жена има тъмна кожа, то той или тя работи на полето, съответно е ниско заплатен и като цяло принадлежи към нисшите слоеве на обществото. През последните години дори и в тези страни обаче навлиза западният начин на живот и на мислене, поради което хората започват да ходят на плаж и на море и да придобиват слънчев загар. В някои мюсюлмански страни е традиция лицето или поне част от него да се покрива със забрадка, фередже, бурка или никаб - предполага се че така жените провокират по-малко сексуален интерес у противоположния пол. При покриване на лицето с подобни забрадки обаче на практика става невъзможно да се установи самоличността на индивида - под покривалото може да бъде на практика всеки. Това провокира ожесточени дебати в социалните мрежи - етично и справедливо ли е да се принуждават хората да носят подобно облекло?

Известни лица

Тъй като лицето определено е изключително важно за самочувствието на човека и за възприемането му от околните, нашият екип проведе проучване в Интернет за различни видове лица. Кое е най-известното лице в цял свят? Оказва се че това не лице на някой известен човек, който е постигнал нещо значимо през живота си, нито дори лицето на злодей или престъпник от световен мащаб; най-известно е лицето на Дядо Коледа, който дори не е жив човек, а измислен образ! Така поне твърди изкуственият интелект на програмите за издирване на информация в мрежата, и няма основание да се съмняваме във валидността на това твърдение. Около 45 - 50 дни годишно образът на добрия старец се среща буквално на всяка крачка - като нарисуван, така и на снимка.

Дядо Коледа (също Дядо Мраз) е едновременно историческа и митологична личност, чието име се свързва с носенето на подаръци на Рождество Христово - подаръци за деца, но също и за възрастни. Изобразяван е през ХХ и XXI век като пълничък старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло. Някои смятат че съвременният образ на Дядо Коледа е създаден от компанията Coca Cola, която в рекламите си изменя образа на свети Николай. Самата фирма Coca Cola твърди, че нейните реклами от 30-те години на XX век са популяризирали този образ, но че техният художник Хадън Съндблом се е вдъхновил от по-ранни картини от неизвестни автори. Образът определено е по-стар от рекламите и това се потвърждава от множество различни публикации. В миналото е изобразяван и в различно облекло - среща се дори в сини дрехи! Според различни конспиративни теории синият Дядо Коледа е въведен от компанията Pepsi, за да не изостане тя в своята рекламна кампания от най-големия си конкурент.

Образът на „Дядо Коледа“ или „Дядо Мраз“ се среща в българската литература преди 1944 година, а и през периода на така наречената Народна република. Много художествени произведения описват добрия старец, очевидно защото неговият образ предизвиква вълнение у малки и големи. Такива са стихотворението „Дядо Коледа“ от Гео Милев, „Дядо Мраз“ (1908) и приказката „Дядо Мраз и внуците му“ (1910) от Елин Пелин, „Ето иде дядо Мраз“ (Гео Милев - 1925) и „Дядо Мраз“ от Йордан Стубел. До 1990 година Дядо Мраз раздава подаръци на Нова година - образът на дядо Коледа бързо е променен, защото социалистическата власт се опитва да игнорира всичко, свързано с християнската религия. До 1944 година Коледа е християнски празник със строго определен ритуал – Рождество Христово. Светските чествания, включително украсяването на елха и размяната на подаръци се свързват с въведения през 1882 година по инициатива на цар Фердинанд нов ритуал по западен образец, посветен на Нова година. Белобрадият старец посещава училища, детски градини и домове. Всички деца го чакат с нетърпение. За това си има определено важна причина - той носи със себе си огромна торба, пълна с подаръци.

Първообразът на добрия старец може да се търси в лицето на свети Николай Чудотворец. Той е роден и живял през III – IV век в римската провинция Ликия, намираща се на територията на днешна Турция. Той става епископ много млад. Проявява се като благороден и щедър човек, дълбоко вярващ и отдаден на християнската религия. Дарява цялото си богатство на бедните и онеправданите. В памет на неговата щедрост остава традицията хората да си разменят подаръци. Тъй като в началото на своя живот Николай е бил богат човек, в днешно време той се определя като покровител на банкерите и на финансовия сектор като цяло - въпреки че принципно банкерите не са най-щедрите хора на тази планета. На нидерландски името на светеца Синт Николас често се съкращава до Синтерклас – фолклорен персонаж, сходен с Дядо Коледа, като свързаните с него традиции на Никулден продължават да са живи в Нидерландия и Белгия, успоредно с коледните. В английския език името Санта Клаус за първи път е употребено в пресата през 1773 година.

Според легендата Дядо Коледа живее на Северния полюс или в Лапландия заедно с елфи или джуджета, които му помагат за изработването на подаръците за децата. Всяка година той носи подаръци на послушните деца с помощта на вълшебна летяща шейна, теглена от елените Дашер, Дансер, Прансер, Виксен, Комет, Кюпид, Донер, Блитцен и Рудолф. Влиза през комина и оставя подаръците или това става по друг магически начин. В традициите на някои страни е придружаван от зловещи или палави помощници като Крампус. Те оставят на децата, които не са били послушни неприятни или шеговити подаръци, а понякога ги и заплашват или наказват за непослушанието. Подобни персонажи са характерни предимно за фолклора и митологията на северните народи - Германия, Нидерландия, Дания и скандинавските страни. Смята се че чрез разказването на страшни приказки децата постепенно преодоляват чувството за страх или поне се научават да живеят нормално с него.

Според едно любимо списание на нашия екип (списание PC Magazine, което отдавна не се издава в България) дядо Коледа реално не съществува. Ако за 24 часа добрият старец трябва да обиколи цялото земно кълбо, за да разнесе подаръците, дори и по максимално оптимизирана траектория това прави около пет милиона километра пробег. На света има приблизително 800 милиона деца, а един подарък има тегло около 100 грама. И тъй като всяко от тях трябва да получи подарък, това означава че шейната на Дядо Коледа трябва да тежи около 800 000 тона. При това тя трябва да се движи със скорост около 60 километра в секунда - за сравнение, Първа космическа скорост има стойност от 8 километра в секунда. Ако тяло с подобна маса навлезе в земната атмосфера, то ще изгори от триенето с въздуха за 3 до 4 стотни от секундата; като всичко това ще бъде придружено с оглушителен гръм и ударна вълна, която ще трябва да обиколи 4 или 5 пъти земната атмосфера до окончателното си затихване. Така че, мили деца, не вярвайте в Дядо Коледа - и да се съществувал, той отдавна е изгорял в атмосферата, при това доста зрелищно!

Дядо Коледа за порастнали деца. Може би наказва непослушните момичета? А може би дори и непослушните момчета, което стана модерно през последните няколко десетилетия? Така поне твърди хибридната пропаганда, която има за основна цел да създаде крайно негативен имидж на цивилизования западен свят. Доколко този имидж отговаря на реалността, нека всеки прецени сам за себе си, но във всеки случай масовата емиграция е насочена от тоталитарните към демократичните общества, а не в обратната посока.

Друго изключително известно лице - това на Ернесто Гевара де ла Серна, на испански Ernesto Guevara. Той е живял от 14 юни 1928 до 9 октомври 1967 и е известен най-вече с псевдонима си Че Гевара или просто Че. Ернесто е аржентински и кубински революционер, политик, лекар, дипломат, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка, сред ръководителите на Кубинската революция. След завземане на властта в Куба през 1959 година е назначен за комендант на крепостта Ла Кабаня и провежда там революционен трибунал, който екзекутира стотици служители на предишния режим, обвинени във военни престъпления. Създава трудово-възпитателни лагери. Заема важни постове в правителството на Куба – министър на промишлеността, президент на националната банка, деец на революционните въоръжени сили на Куба, дипломат, като по същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба. Че Гевара става индиректен виновник за най-голямата опасност за съществуването на човечеството с катализиране на Карибската криза през 1962 година. През 1965 година се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и заминава най-напред за Конго (Бразавил), а след това за Боливия, където се опитва да развие партизанска война (гериля) и да разпали нови социални революции. След 2 години там е заловен от боливийската армия с помощта на ЦРУ при специална военна операция и убит. Тленните му останки са открити едва след 30 години и са пренесени в Куба. Още приживе името на Че Гевара става легендарно сред комунистите по цял свят, а образът му (най-вече благодарение на фотографията, направена от личния фотограф на Фидел Кастро Алберто Корда през 1960 година) – един от най-разпознаваемите. Смъртта му го прави изключително популярен по цял свят и го превръща в универсален символ на революционните движения в Третия свят, контракултурата и бунта срещу социалните неправди. Името и делата му са предмет на много спорове, противоречия и страсти. Едни го считат за герой и модел за подражание, а други за масов убиец и престъпник. Че Гевара остава за партизанските движения по целия свят една от най-влиятелните фигури в историята на човечеството – за него са написани биографии, спомени, книги, есета, песни и филми. Снимката, направена от Алберто Корда, често е обявявана за „най-известната фотография на Алберто Корда“ и за „символ на левите студенти от XX век“. Според различни класации това е най-често репродуцираната снимка в света и именно поради това нашият екип е включил Ернесто Гевара в описанието на най-известните лица на планетата.

Ернесто Гевара е роден в град Росарио, Аржентина, на 14 юни 1928 година в сравнително заможно семейство от ирландско - испански аристократичен произход. Той е първото дете на Ернесто Гевара Линч и Селия де ла Серна. След него се раждат още две дъщери и двама сина, общо пет деца. Научава да говори свободно френски от майка си. Баща му го научава да играе шахмат и той се явява на турнири на 12-годишна възраст. Израства в среда с леви политически убеждения и от ранна възраст става известен с радикалните си разбирания. Когато е на две години, получава първия си пристъп на астма, която го преследва през целия му живот. Семейството му се премества да живее в Алта Грасия, провинция Кордоба, местност, известна със здравословния си климат. Въпреки тежките астматични пристъпи, Ернесто се занимава активно с множество спортове – плуване, футбол, голф и ръгби. Той е принуден да спазва диета и да бъде подлаган на различни лечения, но в същото време болестта го научава на дисциплина и самоконтрол. Поради агресивния си стил на игра получава прякора Fuser. Fuser е съкращение от Furibundo Serna - прякор, който самият Че си измисля, означаващ яростният Серна. Оттам приятелите му го съкращават на Fuser. От малък се отличава със свободен и бунтовен дух и води дълги дискусии с учителите и родителите си. През младежките си години започва да се увлича по поезия и запазва тази любов до края на живота си. Чете Неруда, Лорка, Мистрал, а също така Верн, Фокнър, Кафка, Камю, Франс, Фрост, Киплинг, Карл Маркс, Владимир Ленин, Фридрих Енгелс. Силно е впечатлен от Ницше и идеята му за смъртта, както и от концепциите на Зигмунд Фройд за сънищата, либидото, нарцисизма и Едиповия комплекс. Самият той започва да пише стихотворения. Друго негово увлечение е фотографията. На 17-годишна възраст проявява интерес към философията, дори започва да съставя свой философски речник. Любимите му предмети в училище включват философия, математика, политика, социология, история и археология.

Друго от най-известното лица на света - това на Мона Лиза или Джокондата. Рисувано е през XVI век от художника и енциклопедист Леонардо Да Винчи с маслени бои върху дъска от топола. Тя е сред най-известните картини в западната история на изкуството; малко други картини са толкова известни и репродуцирани. Собственост е на френското правителство и се съхранява в музея Лувър в Париж. На картината е изобразена жена, която гледа към зрителя със загадъчна усмивка. Наименованието на картината произлиза от биографията на Леонардо да Винчи, написана от Джорджо Вазари и публикувана 31 години след смъртта на художника. В нея той идентифицира седящата дама като Лиза, съпруга на богатия флорентински търговец Франческо дел Джокондо. „Мона“ е често срещано в италианския език сливане на „мадона“, което значи „моята дама“, еквивалент на френското Madame; така името на картината означава всъщност Madame Lisa или Госпожа Лиза. Алтернативното заглавие Джокондата е женски род на фамилното име на жената - Джокондо. На италиански giocondo означава също и „весел, жизнерадостен, жив“, следователно gioconda означава весела жена. Заради усмивката това име придобива двойно значение.

През XIX век и Мона Лиза, и Джокондата са вече утвърдени имена на картината. Преди да се утвърдят тези имена, картината е била назовавана с много и различни описателни изречения - например Неизвестната флорентинска дама. Вероятно Леонардо е започнал да рисува Мона Лиза през 1503 година и според Джорджо Вазари я завършва четири години по-късно. Леонардо взима със себе си картината във Франция през 1516 година, когато крал Франсоа I кани художника да работи в Кло Люсе (Клу) близо до замъка на краля в Амбоаз. Кралят купува картината за 4000 екю. След смъртта на Леонардо картината е отрязана, като са отстранени части от двете страни. Първоначално е имало колони от двете страни на фигурата, познати на изкуствоведите от ранните копия на творбата. Краищата на постаментите все още могат да се видят. Картината първоначално е изложена във Фонтенбло, а по-късно е преместена във Версайския дворец. След Френската революция е преместена в Лувъра. Наполеон I я премества в спалнята си в Тюйлери; по-късно отново е върната в Лувъра. По време на Френско-пруската война от 1870 – 1871 година картината е извадена от Лувъра и скрита някъде във Франция.

Картината не е много известна до средата на XIX век, когато е оценена от символисткото течение в изкуствата. Те я свързват с техните идеи за женската загадъчност. В началото на 2012 година реставраторите на музея Прадо в Мадрид откриват точно копие на Мона Лиза на Леонардо - това се случва при обработката на друга картина, при свалянето на нейните горни слоеве. Доказано е че картината е била част от кралските колекции. Почистената картина показва детайли, които почти не могат да бъдат разпознати в оригинала, поради големият риск при почистване - веждите, къдриците около слепоочието на фризурата, както и ръбовете на деколтето. Смята се че това е картина на един от учениците на Леонардо - Джакомо де Капрони (Салай) или Франческо Мелци, който е рисувал заедно със своя учител и прави същите корекции. От 21 февруари до 13 март 2012 година картината е показана в Мадрид, а по-късно е показана известно време до оригинала в Лувъра.

През годините след смъртта на Леонардо да Винчи хората си задават въпроса - коя е жената, седяща срещу художника? Освен за съпруга на търговец Мона се смята за женския облик на Да Винчи, след като са направени съпоставки с образите на художника и портрета. При задаването на въпроса, защо Лиза се усмихва загадъчно и как е могла да стои неподвижна и усмихната толкова много време? Историци и учени изказват предположение че Джокондата всъщност е имала болест, която не е позволявала на лицевите мускули да се отпуснат и следователно това е било ежедневното ѝ състояние - възможно е да се касае за увреждане на лицевия нерв или дори фибрилерни потрепвания на лицевата мускулатура вследствие на заболяване от тетанус. Според изследвания на френски и канадски учени, когато Леонардо е завършвал картината, Мона Лиза е била бременна.

Друго известно лице - това на френския император Наполеон Бонапарт. Тази личност има наистина забележителен живот и е показателен пример за възможността да постигнеш наистина много в една епоха на предразсъдъци и ограничения. Не съществува снимка на Наполеон Бонапарт, тъй като първото реалистично изображение е заснето около 20 години след неговата смърт; рисувани са обаче стотици негови портрети, тъй като френският император определено е предизвиквал обществения интерес и всеки е искал да види как точно изглежда този човек. Наполеон е второто от 13-те деца на Карло Буонапарте и Мария Летиция Рамолино, пет от които умират в ранна възраст. Семейството му е от дребната корсиканска аристокрация и живее на острова от началото на XVI век. Въпреки че Карло Буонапарте е един от съставителите на конституцията на Корсика, той се подчинява на френската власт, за да има възможност да даде на децата си образование във Франция. Това му помага да се сдобие с благосклонността на французите и през 1771 г. Карло получава длъжността съветник, а през 1778 г. става представител на дворянството от корсиканския парламент в Париж, където остава много години. Доминиращо влияние върху детството на Наполеон оказва и майка му, Мария Летиция Рамолино. Дисциплината налагана от нея донякъде възпира темпераментното момче, наричано Рабулионе („вмешател“ или „разрушител“). Първоначално децата учат в градското училище в Аячо. Впоследствие Наполеон и някои от братята му и сестрите му се обучават в писане и математика при абата. Младост Благодарение на сътрудничеството си с французите, Карло Буонапарте успява да се сдобие с кралски стипендии за двамата си най-големи синове, Жозеф и Наполеон (в семейството има петима синове и три дъщери). Дотогава Жозеф е подготвян за свещеник, а за Наполеон е предназначена военната кариера. През декември 1778 г. двете момчета напускат острова и са приети в колеж в Отьон с цел обучение по френски език (въпреки че Наполеон говори езика с ясно изразен италиански акцент през целия си живот и не пише правилно). На 15 май следващата година бъдещият император постъпва в кадетската школа в Бриен льо Шато, малко градче, близо до Троа. В Бриен получава високи оценки по математика и география и сносни по другите дисциплини. След завършване на училището там през 1784 г. Бонапарт е приет в елитната Кралска военна школа в Париж, където завършва двегодишния курс на следването само за една година. Въпреки че първоначално търси морско назначение, във военната школа той учи артилерия. Офицерска кариера Наполеон на 16 години (рисунка на неизвестен автор) При завършването си през септември 1785 г. е назначен като втори лейтенант на артилерията и поема своите нови задължения през януари 1786 г., на 16-годишна възраст. За 10 години Бонапарт извървява цялата йерархия в армията на тогавашна Франция. През 1788 г. се опитва да постъпи на руска служба, но получава отказ от ръководещия набирането на доброволци за участие във война с Турция генерал-поручик Иван Заборовски. Първият боен опит на Бонапарт е участието в експедицията до Сардиния. Десантът бързо е разгромен, въпреки че командващият неголяма артилерийска батарея от четири оръдия подполковник Буонапарте се отличава: той полага максимални усилия за спасяването на оръдията, макар че в крайна сметка се налага да ги потопят.[1] През 1789 г. получава отпуск и се отправя към Корсика, където го застига Френската революция, която той безусловно поддържа. Прекарва повечето от следващите няколко години в Корсика, където сложната тристранна борба между монархисти, революционери и корсикански националисти е вече завършила. Бонапарт поддържа якобинците и получава поста подполковник на полк от доброволци. След конфликт с все по-консервативния националистически лидер Паскал Паоли, Бонапарт и неговото семейство са принудени да се изселят във Франция през юни 1793 г. През 1793 г. като капитан от артилерията участва в обсадата на Тулон, превзет от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. на 24-годишна възраст е произведен в звание бригаден генерал. След Термидорианския преврат поради връзките си с Огюстен Робеспиер Бонапарт е арестуван на 10 август (за две седмици). След освобождаването му Наполеон подава оставка заради конфликт с командващите и едва през август 1795 г. получава пост в топографския отдел на Комитета за обществено спасение. В критичния за термидорианците момент Бонапарт е назначен от Пол Барас за помощник и се отличава при потушаването на роялисткия метеж в Париж (13 вандемиер 1795 г.), произведен е в чин дивизионен генерал и е назначен за командващ на тиловите войски. На 9 март 1796 г. Бонапарт се жени за вдовицата на екзекутирания при якобинския терор граф Александър дьо Боарне – Жозефина, бивша любовница на Барас. Някои негови съвременници считат, че назначаването на длъжността главнокомандващ на Италианската армия (назначението е на 23 февруари 1796 г.) е сватбен подарък от страна на Барас, но Бонапарт всъщност е предложен от директора Лазар Карно. Начело на армията Наполеон нанася съкрушително поражение на обединените войски на Сардинското кралство и Австрия, което го прославя като един от най-добрите пълководци на Републиката. С това започва и нова епоха, свързана с големи политически и социални промени, която ще продължи близо 20 години, и ще остане в историята под името Наполеонови войни.

Кризата във властта в Париж достига апогея си през 1799 г., когато Бонапарт се намира с войските си в Египет (по време на т.нар. Египетска кампания, в която разбива турската армия, завладява Египет и отчасти Сирия и организира административна и данъчна система в завладените територии). Корумпираната Директория е неспособна да обезпечи завоеванията, направени по време на революцията. В Италия руско-австрийски войски под командването на генерал-фелдмаршал Суворов ликвидират всички завоевания на Наполеон и даже има вероятност да нахлуят във Франция. При тази заплаха Наполеон спешно се завръща във Франция и опирайки се на вярната си армия, извършва военен преврат на 9 ноември 1799 г. Разпуска законодателните органи и Директорията и провъзгласява консулски режим, в който той е първи консул. Набързо е приета нова конституция, приета с плебисцит. Съгласно нея законодателната власт се разделя между Държавен съвет, Трибунат, Законодателен корпус и Сенат, което я прави безпомощна и тромава. Обратно – изпълнителната власт е концентрирана в ръцете на първия консул, тоест Бонапарт. Вторият и третият консули имат само съвещателен глас. Конституцията е одобрена от народа с плебисцит през 1800 г. По-късно чрез Сената Наполеон въвежда декрет за пожизненост на своите пълномощия (1802 г.), а на 18 май 1804 г. се самопровъзгласява за френски император. Вътрешна политика Наполеон в работния си кабинет (1812) Вече диктатор, Наполеон променя из основи държавното устройство на страната. Вътрешната му политика се състои в укрепването на личната му власт като гаранция за съхранение на резултатите от революцията: гражданските права, правото на поземлена собственост на селяните и др. За целта е създаден Гражданският кодекс (1804 г.), останал в историята под името Наполеонов кодекс. Бонапарт също така провежда административна реформа през 1800 г., учредявайки институциите префект на департамент и субпрефект на окръг, подотчетни на правителството. В градовете и селата се назначават кметове. През същата година е учредена държавната Френска банка – за съхранение на златните запаси и емисиите книжни пари. До 1936 г. в системата на управление на банката, създадена от Наполеон, не настъпват сериозни изменения: управляващият и заместниците му се назначават от правителството, а решенията се взимат съвместно с 15-членното управително акционерно тяло – така се гарантира баланс между държавните и частните интереси. На 28 март 1803 г. са премахнати книжните пари – платежна единица става франкът, равен на пет-грамова сребърна монета и разделен на 100 сантима. За централизация на системата за събиране на данъци са създадени „Управление за пряко данъчно облагане“ и „Дирекция за експертно данъчно облагане“ (косвените данъци). Приел държавата в плачевно финансово състояние, Наполеон въвежда стриктни икономии във всички сфери. Нормалното функциониране на финансовата система е обезпечено със създаването на две противостоящи си една на друга, и в същото време сътрудничещи си, институции: Министерството на финансите и Министерството на хазната. Те са оглавявани от водещи за времето си финансисти – Годен и Молиен. Министърът на финансите отговаря за постъпленията в бюджета, а министърът на хазната дава подробен отчет за изразходването на средствата, като неговата дейност се проверява от сметна палата със 100 държавни служители. Палатата контролира разходите на държавата, но не дава мнение за тяхната целесъобразност. Административните и правните реформи на Наполеон залагат основите на съвременните държави, като голяма част от тези реформи съществуват и днес. Именно тогава е създадена системата на средни (лицеи) и висши учебни заведения (Екол нормал и Екол Политекник, и до днес едни от най-престижните във Франция). Знаейки за важността на въздействието на печатното слово върху общественото мнение, Наполеон с постановление от 27 нивоз закрива 60 от 73 парижки вестника, а останалите поставя под контрола на правителството. Създадени са полиция и тайна служба. През 1801 г. Наполеон сключва конкордат с папата. Рим признава новата френска власт, а католицизмът е обявен за религия на по-голямата част от французите, като свободата на вероизповеданието е запазена. Назначаването на епископи и дейността на църквата минават под контрола на правителството.Наполеон, като главнокомандващ на огромна армия, казвал за своите офицери: в моята армия има място за всякакви офицери. На първо място, в армията ми има място за умни и работливи офицери. В армията ми има място и за умни, но мързеливи офицери. В армията ми има място дори и за глупави и мързеливи офицери. Но в моята армия няма място за глупави и работливи офицери. Това твърдение е доказателство за изключителния интелект и прозорливост на фреснкия император - като за областта на хирургията твърдението е валидно с особена сила. Хирург, който е със слаба теоритична подготовка и не се замисля за последиците от своите действия, може да създаде изключително тежки усложнения. В българската медицинска литература се разпространява следният афоризъм - най-опасни са хирурзите, които могат, но не знаят - до който извод е стигнал и френският император преди повече от 200 години. Очевидно при упражняването на различните професии съществуват закономерности, които са общовалидни и са забелязани и описани от хората на ръководни позиции в различните исторически епохи.

Поражението на войските на Наполеон през 1812 година на руска земя сломява не само френската армия, но и самия Бонапарт. Руската зима има свойството да връща в реалния свят всички самозабравили се диктатори - като историята се повтаря точно 130 години по-късно при германската инвазия в СССР. През 1814 година антифренска коалиция заставя Наполеон да се откаже от престола. Френският пълководец е заточен на остров Елба със запазване на императорската титла. Но на 1 март 1815 година Наполеон бяга от острова и заедно с лоялни към него войски отново завзема трона. Царуването му обаче трае само сто дни. Следва битката при Ватерло през юни същата година, където Бонапарт претърпява най-горчивото поражение в живота си. Всъщност, то продължава до края на живота му, защото след това е изпратен на остров Света Елена. И все пак той остава един от най-великите водачи в историята на човечеството. Бил е отличен математик, но освен това е изказал някои сентенции общо за Живота, Вселената и всичко останало, които са запазени и валидни с пълна сила и до днес. Такива са:

1. Невъзможно – тази дума може да съществува само в речника на глупаците

2. Ако искаш до достигнеш дадена цел, трябва всеки ден да се придвижваш по малко към нея

3. Един нечестен счетоводител е по-страшен от армия неприятели

4. Силата никога не може да бъде смешна

5. Мъжът трябва да спи четири часа, а жената – шест. Повече от шест часа спят само децата и пълните глупаци. От медицинска гледна точка това твърдение обаче е меко казано абсурдно - добрият сън с продължителност поне 8 часа е от решаващо значение за доброто физическо и ментално здраве на всеки един индивид

6. Вие не сте по-висок от мен, а по-дълъг

7. От всичко на този свят най-неморално е да се залавяш с неща, които не умееш да вършиш

8. Красивата жена е радост за очите, а добрата – за сърцето

9. Във войната както и в политиката пропуснатият момент не се връща

10. Най –добрият начин да спазиш обещание е да не го даваш

11. Не прекъсвай врага си, когато греши

12. Китай е болнав спящ тигър. Но когато се събуди, светът ще затрепери - прозрение, изказано през далечната 1803 година. През третото десетилетие на ХХ век Китай започва да се събужда и е възможно Наполеон Бонапарт да се окаже ужасяващо прав - най-малкото по отношение на остров Тайван

13. Хората се управляват по-лесно чрез пороците им, отколкото чрез добродетелите им

14. Глупакът има голямо предимство пред образования човек - той винаги е доволен от себе си

15. Силен е този, който може да прекъсне по своя воля връзката между чувствата и мисълта.

Лице на фигура

В математиката понятието лице се използва в планиметрията - геометрията на двуизмерните обекти. Лице на фигура представлява двуизмерната площ, която тази фигура заема - измерва се в квадратни сантиметри, метри или километри. Така например площта на Република България е 111 000 квадратни километра. Понякога се използва и понятието площ (също и лице на повърхнина) - величина, изразяваща големината на даден двуизмерен обект. Тя представлява двуизмерен аналог на едноизмерната понятие дължина и триизмерния обем. Площта на дадена фигура може да бъде определена, като се сравни с квадрат с предварително зададен размер. В Международната система единици площта се измерва в квадратни метри – площта на квадрат, чиито страни имат дължина 1 метър. Фигура с площ 3 квадратни метра би имала площта на три такива квадрата. В математиката площта е безразмерна величина, като за единица се използва единичният квадрат, квадрат с дължина на страните единица. Площта на основните фигури, като триъгълници, правоъгълници и кръгове, обикновено се изчислява с помощта на няколко широко известни формули. Площта на произволен многоъгълник може да бъде определена чрез същите формули, като той бъде разделен на по-прости фигури, обикновено триъгълници. За изчисляването на площта на по-сложни фигури с криволинейни граници обикновено са необходими методите на математическия анализ. В действителност задачата за определянето на площта на равнинни фигури е сред основните мотиви за първоначалното развитие на този дял на математиката. Площта на граничната повърхнина на триизмерни тела, като сфера, конус или цилиндър, се нарича околна повърхнина. Формули за околните повърхнини на прости тела са известни още от Античността, но изчисляването им за по-сложни обекти също се извършва с аналитични методи. Площта играе важна роля в съвременната математика. Освен очевидната ? важност в геометрията и математическия анализ, тя е свързана с дефинирането на детерминантите в линейната алгебра, е една от основните характеристики на повърхнините в диференциалната геометрия.

Единиците за площ се използват много широко в практиката, буквално във всяка една сфера на човешката дейност. Дори и в медицината се налага да се измерват площи, въпреки че математическите изчисления са в състояние да предизвикат панически ужас в съзнанието на повечето практикуващи лекари. Така например средната площ на кожата на един възрастен човешки индивид е 1.5 квадратни метра. Единицата за измерване на площ в системата SI е квадратният метър (с означение m2). Някои по-често използвани производни единици на квадратния метър са квадратният километър, квадратният сантиметър и квадратният милиметър:

1. 1 km² = 1 000 000 m²

2. 1 m² = 10 000 cm² = 1 000 000 mm²

Единицата ар (с означение а) и нейните кратни декар и хектар (с означения da и ha) се използват за измерване на селскостопански площи, а също така и в горското стопанство за измерване на гори. Един ар е равен на сто квадратни метра - това е квадрат с дължина на страната 10 метра. Един декар е правоъгълник с дължина 100 метра и ширина 10 метра; един хектар пък е квадрат с дължина на страната от 100 метра. Арът е равен на 100 квадратни метра, декарът - на 1000, а хектарът - на 10 000. Тези единици не са от система СИ, но се използват много широко в практиката, тъй като повечето селскостопански ниви и особено парцелите за строителство са именно с площ от порядъка на няколко декара. Горските масиви пък са с площи от порядъка на хектари, а също и по-големите обработваеми площи. Квадратният километър се явява прекалено голяма измервателна единица и поради това декарите намират толкова широко приложение.

Постепенно излизат от употреба широко използваните в миналото (предимно в англоезичния свят) имперски единици. Те се наричат още британски или английски): 1 in² (квадратен инч) = 6.451 cm², 1 ft² (квадратен фут) = 144 in² = 929.03 cm2, 1 yd² (квадратен ярд) = 9 ft2 = 0.836 m². Освен това се използват още 1 rod² (perch, pole - квадратен род, пъч или пол) = 30.25 yd² = 25.292 m². В селското стопанство се използва единицата акър - 1 acre (акър) = 160 rod² = 43 560 ft² = 4046.856 m². Много често се използва кавадратната миля - 1 mile² = 640 акра = 2.589 km². Остарели руски единици са квадратната верста - тя се равнява на 1.138 km², квадратната десетина (10 925.4 m²) и квадратният сажен - той пък има площ от 4.552 24 m². В миналото всички държави са имали отделни мерни единици (за дължина, респективно за площ), но с развитието на международната търговия възниква необходимост от въвеждането на еднакви стандарти с цел да се избягват обърквания и несъответствия. Поради това в средата на XIX век започва да се говори за въвеждането на единна система - тя се означава като SI, което означава System International като абревиатура. Постепенно всички държави по света я възприемат, като днес единствено във Великобритания и САЩ все още се използват имперските единици.

Основните формули за площ се изучават още в прогимназиалния образователен курс и в повечето случаи са елементарни. Най-основната формула за площ (или лице на фигура) е тази за площ на правоъгълник. Ако дължината му е l, а ширината w, то формулата за площта е S = lw. С други думи, площта на правоъгълника е произведението на дължината и ширината му. Площта на квадрата е квадратът на страната му. Ако означим страната му с s тогава площта му е: S = s2 Тази формула служи за дефиниция или аксиома и произхожда от основните свойства на понятието площ. От друга страна, ако предположим, че геометрията идва преди аритметиката, тя може да послужи за дефиниция на произведението на две числа. Повечето други формули се извеждат на базата на разделяне на всяка фигура на по-прости фигури, намиране на тяхната площ и събиране на отделните площи. Така например всеки успоредник може да се раздели на трапец и правоъгълен триъгълник. Ако триъгълникът бъде преместен от другата страна, се получава правоъгълник. Това показва, че лицето на успоредника се намира по аналогичен начин. S = bh където b е основата, а h височината. Същият успоредник може да се раздели и на два еднакви триъгълника, по диагонала, като лицето на всеки един от тях е половината от лицето на успоредника: Подобни аргументи могат да се ползват за да се намерят формули за лицето на ромб, трапец и други по-сложни фигури.

Лице на правоъгълник - първата фигура, която се изучава в съвременните образователни системи. Изчислението на нейната площ е лесно и бързо, но служи като добър модел за разбирането на учебния материал и последващото надграждане с все по-сложни и по-сложни закономерности. Според Леонард Ойлер математиката е основа на цялото човешко знание - твърдение, с което нашият екип е напълно съгласен и именно поради това отделяме толкова внимание на математическите закономерности в нашия сайт. Изчисленията и формулите са в състояние да докарат до панически ужас всеки студент по медицина, практикуващ лекар или хабилитирано медицинско лице, но... наука без солидни познания по математика не е възможно да се развива.

Формулата за лице на кръг се базира на подобен модел. Ако имаме кръг с радиус r, е възможно да се раздели на части, сектори, както е показано на долната фигура. Всеки сектор е приблизително с формата на триъгълник и те могат да се пренаредят така, че да образуват успоредник или дори правоъгълник с добро приближение. Височината на успоредника е r, а основата е половината от обиколката на кръга или πr. По този начин лицето е rπr или πr²: S = πr² Въпреки че този път разделянето на отделни фигури е приблизително, грешката е много малка ако кръгът се раздели на все по-малки и по-малки триъгълници. Този принцип всъщност е приложението на елементарните идеи на интегралното и диференциално смятане - описано по-подробно под долната фигура. Също така още древните математици са стигнали до извода че съотношението между дължината на окръжността и нейния диаметър всъщност е константно число - тъй като кръгът е константна фигура, подобно на квадрата. Древните египтяни са смятали че това число е 3, а Архимед е бил по-близо до истината - определил е стойността му на 3.10. В съвременната математика това число се означава с гръцката буква π (пи) и е определено като ирационално число - след десетичната запетая повторението не е в период, а различните цифри следват без видима логика.

Схема на изчислението на лицето на кръга - изключително удачен пример, с който да се обяснят методите на интегралното и диференциалното смятане. Цялата идея е да се раздели всяка една крива на максимален брой триъгълници и колкото е по-голям този брой, толкова по-точно се изчислява площта на фигурата, от която въпросната крива линия е част.

Използвайки съвременни методи, лицето на кръга може да се намери от формулата: Площ на плоска фигура В декартови координати Определен интеграл като площ на фигура Площта между графиките на две функции е равна на разликата между интегралите в еднакви граници на интегриране Площта, затворена между графиката на непрекъснатата функция в интервала и хоризонталната ос може да бъде изчислена като определения интеграл на следната функция: Площта, затворена между графиките на непрекъснатите функции в интервала се намира като разликата от следните определените интеграли: В полярни координати В полярни координати: площта, ограничена от графиката на функцията. Лице на околна повърхнина На конус Лице на околната повърхнина на прав кръгов конус се нарича границата на редицата от лицата на околните повърхнини на вписаните в него (или описаните около него) правилни пирамиди при неограничено удвояване броя на околните им стени. След съответните математически пресмятания и граничен преход се стига до формулите за лице на околна и пълна повърхнина: На цилиндър Лицето на пълната повърхнина на прав цилиндър се дава от, а лицето само на околната повърхнина е На пирамида Лицето на околната повърхнина на правилна пирамида се намира по формулата: където B е лицето на основата, P е периметърът на основата и L е: където h е височината на пирамидата, а r е радиусът на вписаната окръжност. На сфера Повърхността на сфера не може да бъде направена плоска, както тази на цилиндър например, поради Гаусовата кривина. Формулата за първи път е изведена от Архимед: S = 4πr² , където r е радиусът на сферата.

Граматическа категория лице

От гледна точка на граматиката и езикознанието лице е граматическа категория от общ характер, използвана в няколко различни смисъла. Те са частично припокриващи се, но понякога се налага да бъдат уточнявани с допълнителни определения. За целите на общуването се прави разлика между лица и нелица: лицата могат да бъдат участници в общуването, а нелицата не могат. Лица са на първо място хората, но също и други, действителни или измислени, разумни същества. Много често в приказките, а и в реалния живот, като лица се определят и животните. Говорещо лице е лицето, произнесло или написало дадено съобщение, а също и лицето, което извършва дадено действие.

В езиците, които притежават спрежения, съществуват глаголни форми. Това са спрегнатите форми, които изразяват не само глаголното действие, но също лице (или предмет в най-общия смисъл, включително отвлечено понятие), на което се приписва действието. Това лице (или предмет) се нарича глаголно лице. Глаголното лице съвпада с предмета, назован от подлога, само че подлогът е отделна дума в изречението и може да липсва. В българския език доста често се среща изречение без подлог, но изключително рядко се среща изречение без сказуемо - глагол, който описва дадено действие. Тъй като изразяват и лице, спрегнатите глаголни форми се наричат още лични глаголни форми; останалите се наричат нелични глаголни форми. Така нареченото граматическо лице на глаголна форма се определя от отношението между говорещото и глаголното лице:

• първо: когато глаголното лице съвпада с говорещото лице (единствено число) или го включва заедно с поне едно друго лице (множествено число)

• второ: когато глаголното лице съвпада със събеседника на говорещото лице (ед.ч.) или включва събеседника заедно с поне едно друго лице, различно от говорещото лице (мн.ч.)

• трето: когато глаголното лице е различно от говорещото лице и от неговия събеседник и не ги включва; тоест когато глаголното лице не участва в езиковото общуване.

Българският език има три спрежения. Всяка спрегната (т.е. лична) глаголна форма изразява глаголно лице чрез окончанието си. Пример: първо лице: играя (ед.ч.), играем (мн.ч.); второ лице: играеш (ед.ч.), играете (мн.ч.); трето лице: играе (ед.ч.), играят (мн.ч.). Глаголна форма в първо лице, единствено число, означава, че говорещото лице е същевременно и глаголно лице. Когато глаголната форма е в множествено число, тя означава, че глаголното лице включва говорещото лице. Примери: обичам = аз обичам; обичаме = ние обичаме.

Първо лице се употребява и в някои други, по-специфични случаи. Формите в първо лице, множествено число, понякога се използват от владетели вместо формите в единствено число: заповядваме, желаем, нареждаме и т.н. Формите в първо лице, множествено число, се използват вместо единствено число, когато говорещото лице ръководи общуването, например при изнасяне на реч от оратор или лектор, както и в писмен текст (т.нар. авторска форма): установихме, показахме и т.н. Второ лице Основна употреба на второ лице Глаголна форма във второ лице, единствено число, означава, че събеседникът е същевременно и глаголно лице. Когато глаголната форма е в множествено число, тя означава, че глаголното лице включва събеседника, но не и говорещото лице. Примери: искаш = ти искаш; искате = вие искате. Простите повелителни форми винаги са във второ лице, тоест насочени са към събеседника: ела = ти ела; елате = вие елате. Други употреби на второ лице Формите във второ лице, множествено число, се използват за учтивост вместо формите в единствено число (т.нар. учтива форма): Научих, че сте били поканен на празненството. Учтивата форма се използва при разговор между непознати или изобщо между хора, които не са близки, както и в официална обстановка. Формите във второ лице могат да имат обобщено - лично значение:

• да имаш деца, е щастие = за човека е щастие да има деца

• правиш ли зло, не чакай добро = който прави зло, да не чака добро

• как да уважаваш такъв човек = никой не може да уважава такъв човек

Трето лице Основна употреба на трето лице Глаголна форма в трето лице означава лице, което не участва в общуването, вкл. предмет или отвлечено понятие: Примери: желае = той/тя/то желае; желаят = те желаят. Други употреби на трето лице Формите в трето лице, единствено число, могат да имат безлично значение: застудява, съмва се, мръква се; спи ми се, срам го е, мъчно му е. При такива изрази всъщност липсва глаголно лице. На мястото на подлога може да се постави единствено думата то, която не посочва конкретен предмет и затова нормално не се слага, а служи само за противопоставяне - то се съмнало, пък ние още спим. Формите в трето лице, множествено число, могат да имат неопределено-лично значение:

1. Дадоха ми удостоверение

2. Отвориха магазина

3. Наблизо построиха нов блок

И тук подлогът се пропуска, въпреки че може да се постави те или хората, когато е нужно да се изрази противопоставяне - те не го пускат в селото, той пита за къщата на попа. По времето на тоталитаризма употребата на трето лице (множествено число) като безлична форма беше особено разпространена; по понятни причини обикновеният човек се страхуваше от властта и не обичаше да конкретизира имена и организации. Разпространяваше се политически виц - Грижата на Партията за Човека, ама аз и името му знам на този човек, за който Партията се грижи! Всичко това е подоробно описано в мрачния роман "1984" на английския писател Джордж Оруел.

Употребява се множествено число без подлог дори когато е ясно, че субектът е един: Вкъщи не ме разбират. Това може да означава например Брат ми не ме разбира.

Въпреки че в българския език има само някои остатъци от падежи, в някои случаи се използва така нареченият етичен дателен падеж. Използват се кратки лични местоимения в дателен падеж, най-често в първо лице. По-рядко те се използват и в други лица, включително възвратната форма. Тези местоимения имат модална употреба, която изразява задушевност или съпричастност:

• заблеяло ми е агънце

• болен ми лежи Миле Попйорданов

• и това ни било политик

• аз съм си такава

• дай да си сръбнем по една ракийка

• хайде да му ударим една табла

• удари му една ракия - въпросното питие очевидно много вълнува българина

• такива ти работи

Категорията граматическо лице в българския език е присъща на спрегнатите глаголни форми: първо лице - копнея, милеем; второ лице - мислиш, ходите; трето лице - харесва, добруват. Лице имат и някои класове местоимения: първо лице - аз, ме, ми, нас, наш и други; второ лице - вие, теб, ти, ви, ваш; трето лице - той, тя, то, те, ги, им, техен и други. В българската граматика разликата между лица (най-вече хора) и нелица има важно значение. Винителни и дателни форми на местоименията от мъжки род (с изключение на личните местоимения) се използват само когато местоимението е допълнение и означава лице:

1. Лица - кого виждам? За никого не е тайна. Търси кому да се похвали

2. Нелица (предмети, животни и даже групи от хора) - поетът подостри молива, с който се канеше да пише. Това е волът, който искам да купя. Отборът, за който играх, спечели срещата. Народът, от който сме произлезли, ще бъде с нас.

Съществителните имена от мъжки род в множествено число след числително бройно или местоимение за количество се използват в т.нар. бройна форма, ако назовават нелица, а за лица се употребява обикновената форма за множествено число. Мъжколичните форми на числителните бройни имена се допускат (а при малките числителни дори се изискват) само при съществителни имена за лица. Примери: лица: трима спортисти, двама медалисти, осем работници; нелица: три часовника, два коня, осем отбора. Разграничението се спазва и при омонимите: двамата царе (владетели), но двата царя (шахматни фигури); двамата офицери (военни), но двата офицера (шахматни фигури); няколко членове (на организация), но няколко члена (на закон); двамата съперници (състезатели), но двата съперника (отбори или животни). Изключения са съществителните имена ден и син. Вместо бройната форма на думата ден може да се използва обикновената форма за множествено число - седем дена и седем дни, но граматически правилно е да се каже само дълги дни. Вместо обикновената форма за множествено число на думата син може да се използва бройната форма - двама сина и двама синове, но само моите синове.

Категорията граматическо лице в английския език е присъща на някои видове местоимения в единствено и множествено число, както и на спрегнатите форми на глагола to be в сегашно време, единствено число. Формите за 2 л. ед.ч. са архаични; могат да се открият само в стари текстове: В Библията: Our Father, who art in heaven, hallowed be Thy name. Thy kingdom come, Thy will be done on earth, as it is in heaven. В поезията на Шекспир, например в първия сонет: From fairest creatures we desire increase, That thereby beauty’s rose might never die, But as the riper should by time decease, His tender heir might bear his memory. But thou, contracted to thine own bright eyes, Feed’st thy light’s flame with self-substantial fuel, Making a famine where abundance lies, Thyself thy foe, to thy sweet self too cruel. Thou that art now the world’s fresh ornament And only herald to the gaudy spring, Within thine own bud buriest thy content, And, tender churl, mak’st waste in niggarding. Pity the world, or else this glutton be, To eat the world’s due, by the grave and thee.

В стари текстове формите mine и thine са се употребявали съответно вместо my и thy пред думи, започващи с гласна: thine own bright eyes. Във второ лице в съвременния английски език се използват формите за множествено число вместо тези за единствено число. Например you are може да означава както ти си, така и вие сте. Единственото изключение е възвратното местоимение за второ лице, което в множествено число е yourselves, а в единствено число има формата yourself.

В съвременния английски език спреженията са практически изчезнали. Само в 3 л. ед.ч. на сегашно просто време немодалните глаголи (без глагола to be) получават окончание -s или -es: I/you/we/they write; he/she/it writes. Форми като thou knowest са остарели и вече не се използват. Следователно в съвременния английски език формите на немодалните глаголи (без глагола to be, чиито форми в единствено число на сегашно време са различни за трите лица) се различават само в 3 л. ед.ч. на сегашно просто време (paints) и на онези глаголни времена, които се образуват със спомагателния глагол to have, спрегнат в сегашно време (has painted, has been painting). В единствено число на сегашно продължително време се различават формите за трите лица благодарение на спрежението на спомагателния глагол to be: I am playing; you are playing; he/she/it is playing. Глаголните форми в останалите времена не се различават по лице (а в повечето времена и по число), вкл. в бъдеще време, където вече не се спазва изискването за образуване на формите за първо лице с shall, а за второ и трето лице с will: при неформално общуване се използва спомагателният глагол will за всички лица. Поради почти пълното изчезване на спреженията не може да се пропуска подлогът в изречението. Затова в английските изречения подлогът често се повтаря, вкл. местоимението it за 3 л. ед.ч. Освен прякото си значение второто лице има и обобщено - лично значение, предимно при неформално общуване: You should keep your secrets to yourself. (Човек трябва да пази тайните си за себе си.)

При формално общуване се предпочитат неопределените местоимения one, one's и oneself вместо you, your и yourself - One should keep one's secrets to oneself. Формите за трето лице множествено число могат да имат неопределено - лично значение: they say - казват, в смисъл хората казват, което се изразява по аналогичен начин и в българския език. Тъй като в английския език съществителните имена нямат род, лесно постижимо е изреченията да се оформят така, че да не съдържат сведения за пола на глаголното лице, когато такива сведения не са нужни. Проблем създават единствено местоименията в трето лице единствено число, които се различават по род, затова вместо тях понякога се използват местоименията за трето лице единствено число: If attacked, the victim should remain exactly where they are. Когато трето лице множествено число се употребява вместо трето лице единствено число, често вместо themselves се използва формата themself. В безлични изречения глаголите се намират в 3 л. ед.ч., а ролята на подлог изпълнява местоимението it:

1. It is raining - вали

2. It is getting cold - застудява

Физическо лице

Физическото лице от юридическа гледна точка е вид субект на правото, чрез който правният ред признава на всяка човешка личност правото за участие в правния живот и защитава характерните за нея имуществени права. Субект на правото представява отделна човешка личност или друго емпирично единство (от хора, дейност или имущество), на които правният ред признава правото да участват в правния живот. Понятието субект на правото изразява отношението на трайно единство, установено от правния ред между определена емпирична даденост (отделен човек, група от хора, дейност, имущество) и субективни права и задължения. Правните норми посочват, че субектът на правото ще бъде смятан за обединителен център на субективни права и задължения (ще бъде техен носител). Понятието „субект на правото“ е правно нормативно, защото се определя по съдържание, видове и предпоставки за възникване от обективното право. Всеки правен отрасъл определя правните субекти в него и правното им положение. Нормите на гражданското право определят няколко вида правни субекти; от живите биологични видове обаче само човешките същества се признават за правни субекти. Понякога в истинския живот се наблюдават донякъде абсурдни ситуации - богати хора определят за свой наследник котката или кучето си; от правна гледна точка обаче това не е издържано, тъй като животните не се приемат като правни субекти и съответно не могат да упражняват своите имуществени права. От друга страна, през последните няколко десетилетия почти всички страни по света въведоха промени в своето законодателство, с които криминализираха насилието над животни. За убийство или нанесена телесна повреда на котка, куче или какъвто и да било висш бозайник се носи наказателна отговорност по същия начин, по който това става при извършено насилие над хора. При неизбежна самоотбрана наказателната отговорност се снема, както и при убийство на по-нисши биологични видове. Все още в нито една държава няма осъдени за убийство на риба или жаба - както казва учителят Йода, само последователите на Тъмната Страна изпадат в крайности. 

В законодателството правните субекти се назовават с различни термини: лица (в Закона за лицата и семейството), хора, граждани или личности (в Конституцията). Предимно в литературата и рядко в законодателството, човешките същества като правни субекти се наричат физически лица (заглавието на раздел I на Закона за лицата и семейството). Този термин е заимстван от френската и немската правна терминология и е подлаган на критика в нашата литература - поради съдържащото се в него логическо противоречие. Той набляга на физическата същност на човека, въпреки че с него се означава правно качество. Освен това в правото се отдава значение на социалната, а не на биологичната същност на човека. Друг термин използван за означаване на гражданскоправни субекти е „гражданин“, но той е твърде неточен. Субекти на правото са не само българските граждани, но и лица с чуждо гражданство или такива без гражданство, както и някои селяни, за които понятието гражданин е твърде уважително предвид манталитета им.

Общото за всички субекти на правото е че им се признава способността да бъдзт носители на права и задължения. Тази способност се нарича правосубектност (правоспособност). Понятията „правен субект“ и „правосубектност“ са в тясна връзка и почти се покриват по смисъл. На теория се приема че между тях може да се установи една логична субординация като се изхожда от различията в някои техни особености. Според него първично и основно е понятието „правен субект“ като необходим елемент на правното явление. Понятието „правоспособност“ е вторично, защото е еманация и доразвитие на първото. В нашата литература се приема, че правосубектността е абстрактна възможност за едно лице да бъде носител на права и задължения, които могат да се породят въз основа на обективното право.

Правосубектността представлява комплексно субективно право. Тя обединява в едно цяло и се изразява чрез три конкретни субективни права: правоспособност, дееспособност и деликтоспособност. Правоспособността е способността на правния субект да бъде носител на субективни права и задължения. Дееспособността е способността на правния субект да упражнява чрез лични конкретни действие субективните си права и за задължения. Деликтоспособността е способността един правен субект да носи юридическа отговорност за свои неправомерни действия. Правосубектност на физическите лица Правоспособност на физическите лица Правоспособността е една от основните категории в правото и съдържанието и е определено от закона. Чл. 1 от ЗЛС гласи: „Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения“. Под „всяко лице“ се разбира всяко живо човешко същество, независимо от това дали е пълноценно физически и умствено и дали има недостатъци. Началото на правоспособността е определено „от момента на раждането“, без значение колко трае живота на новороденото. За правното положение на заченатия има разногласия. Чл. 2, ал. 1 от Закона за Наследството гласи: „Не може да наследява нито по закон, нито по завещание: а) който не е заченат при откриване на наследството и б) който е роден неспособен да живее.“ Проф. Мария Павлова приема, че според българското законодателство заченатия не се счита за субект на правото. Според нея не представлява изключение от общото правило правната фикция, установена в чл. 2 от ЗН, че „заченатия се счита за роден, когато се отнася до придобиване от него на наследствени права“. Според нея, тази фикция е възприета от законодателя по съображения за справедливост. Ако тя не съществува заченатия би бил изключен от кръгът на наследниците (защото още не възникнал като правен субект), тъй като те се определят при откриване на завещанието. Според Проф. Росен Ташев обаче законът никъде не говори, че заченатия се счита за роден, а приема, че физическото лице придобива наследствени права в лицето на заченатия. Заченатия съществува в емпиричната действителност. Той е това материално единство, където се персонализират правата, придобити по наследство и завещание до раждането на човека и възникването на физическото лице. В някои отрасли на правото (трудовото) или правни институции (избирателна, брачна правоспособност), в които притежаването на субективни права е свързано с личното им упражняване, правоспособността възниква в по-късен момент, обикновено с навършването на определена възраст. Правоспособността не може да бъде отнемана. Изключение са някои от предвидените в чл. 37 от Наказателния Кодекс наказания, които пряко се отразяват върху правоспособността на субекта на правото (лишаване от право да се заема определена държавна длъжност, да се упражнява определена професия или дейност). Освен това правоспособността не може да бъде отменяна. Българското законодателство не признава правната фигура на така наречената гражданска смърт (mort civile) – отнемане на правоспособността на жив човек. Края на правоспособността настъпва със смъртта на физическото лице. Това не е изрично уредено в закона, но се подразбира, тъй като починалия няма смисъл да бъде носител на права и задължения. Ако функционирането на важни органи бъде временно прекъснато, правоспособността не се счита за временно спряна.

Дееспособността е годността на едно лице да извършва правни действия, чрез които да се пораждат, съхраняват, изменят, погасяват или прекратяват права и задължения. Дееспособността е в определено взаимоотношение с правоспособността, но двете понятия не се припокриват. Дееспособността може да възникне само за правоспособни лица и се упражнява само в границите на правоспособността. След като възникне дееспособността може да бъде напълно отнета при определени условия и тогава правоспособността се упражнява чрез действията на други физически лица. Дееспособността се опира на определена степен на умствена и духовна зрялост. Тя предпоставя достигането на определена зрялост на съзнанието и волята на лицето, при която то може да разбира естеството и значението на действията си и да предвиди техните последици, като схване предписанията на правната норма. Нашето законодателство е възприело принципа за постепенно възникване на дееспособността. Поради тази причина могат да се разграничат три групи в нейното развитие: до 14-годишна възраст период на малолетие, когато лицата са напълно недееспособни; от 14 до 18-годишна възраст период на непълнолетие, когато лицата са ограничено дееспособни и пълнолетие, което настъпва след 18-годишна възраст, когато настъпва пълната дееспособност. Дееспособност на малолетните Според чл. 3, ал. 1 от ЗЛС, лицата, които не са навършили 14-годишна възраст са малолетни. Те са напълно недееспособни, тъй като законодателя е решил, че те не са достатъчно зрели, за да извършват каквито и да е правни действия. Вместо тях и от тяхно име такива се извършват от техните законни представители. Всеки от родителите е законен представител на малолетните си деца. На лицата, които нямат родители или родителите им са лишени от родителски права се назначават настойници, които действат като техни представители. Родителите и настойниците са длъжни да се грижат за личността и имуществото на малолетните. Те сами извършват действия на управление, а действия на разпореждане извършват само при условията поставени в чл. 73, ал. 2 Семейния Кодекс.

Режимът на дееспособността на непълнолетните се съдържа главно в чл. 4 от ЗСЛ и чл. 73, ал. 1 и 2 от Семейния Кодекс. Той обхваща три групи сделки, които непълнолетните могат да извършват при определени условия:

1. Непълнолетните са напълно дееспособни, когато извършват сделки по чл. 4, ал. 2 от ЗЛС, защото за тях законът не изисква никакви други волеизявления. Тук влизат две групи сделки: 1. дребни сделки за задоволяване на текущи нужди (храна, предмети за бита и духовни потребности). Преценката дали сделките са дребни зависи от конкретния случай. Имат значение потребностите във връзка със заниманията на непълнолетния (необходимост от материали за рисуване, моделиране и други), възрастта му (дали е на 16 години и няколко месеца или е на 17 години), както и това с какви средства разполага непълнолетният. Непълнолетните могат сами да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Това може да е възнаграждение по трудов или граждански договор, хонорар за авторско право, стипендии и др. С такива средства пълнолетния не може да извършва сделки по чл. 73, ал. 3 СК. Според него дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. След трансформацията на придобито със собствен труд благо непълнолетният вече не може сам да се разпорежда с него.

2. На специален режим са поставени сделките на разпореждане, които непълнолетните могат да сключват. Действията на разпореждане с права на непълнолетни лица се извършват освен със съгласието на един от родителите или попечител, още с разрешение на районния съд по местожителство на лицето само при нужда или очевидна полза за непълнолетния. Под „действия на разпореждане“ се разбират такива правни действия, които имат за последица загубване на субективно право или внасяне на качествена промени в него

3. Към третата група правни действия, които непълнолетните могат да извършват се отнасят сделките на управления, както и тези, чрез които се извършват разпореждания в полза на непълнолетния. Сделките по управления са свързани с изпълнение или съхраняване на права. От този режим има изключения - сключване на брак, осиновяване, членство в кооперация, трудова дееспособност и други

С настъпването на 18-годишна възраст настъпва гражданското пълнолетие и физическото лице е способно да извършва всякакви правомерни правни действия, които пораждат правни последици самостоятелно. Това се отнася и за такива лица, които не разбират значението на постъпките си или не могат да ги ръководят поради болест, но не са поставени под запрещение. Дееспособността се прекратява със смъртта или с поставянето под пълно запрещение на лицето. Правна индивидуализация на физическите лица Всяко човешко същество притежава редица индивидуализиращи белези. Тези белези са или биологични (раса, пол), или социални (народност, религия), или резултат от индивидуално водения начин на живот (местоживеене, семейно положение). Чрез тези белези човешката личност бива индивидуализирана в обществото. Една част от индивидуализиращите белези се използват от правото за индивидуализиране на физическите лица. Основните индивидуализиращи белези за тях са: име, пол, произход и родство, семейно положение, гражданство, възраст, двата вида адрес, здравословно състояние и грамотност. Име Основна статия: Име Името е най-важният индивидуализиращ белег за всяко физическо лице. Понастоящем правният режим на името се съдържа в Закона за гражданската регистрация. Името е словесно название, което всяко физическо лице е административно задължено да има и което се образува по начин, уреден в ЗГР. То се състои от три части: собствено, бащино и фамилно. Собственото име се определя свободно от двамата родители, бащиното име се образува от собственото име на бащата с определена наставка (-ов, -ова, -ев, -ева съобразно пола на детето 0 – 16). Дете с неустановено бащинство приема собственото име на майката с наставка за мъжко име и фамилното име на майката. Със съгласие на бащата на майката, неговото лично име може да се впише като бащино на детето. Фамилното е името на дядото или рода на бащата, с което той е известен в обществото. Трите части на името се вписват в акта за раждане и от този момент за физическото лице възниква правото на име. Това име може да се променя само в случаите изрично уредени в закона. Адрес Основна статия: Адрес Адресът е еднозначно описание на мястото, където лицето живее и/или получава кореспонденцията си. Адресът се състои от името на областта, общината и населеното място и може да включва наименование на улица, площад, булевард, жилищен комплекс, квартал, номер на сградата, вход, етаж, апартамент. Когато адресът е извън регулацията на населеното място, вместо изброените данни се вписва името на местността от землището му. Има два вида адреси – постоянен и настоящ. Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Той е винаги на територията на България и всеки гражданин може да има само един постоянен адрес. Настоящият адрес е този, на който лицето пребивава, и всяко лице може да има само един такъв адрес.

Всяко физическо лице принадлежи към един от двата пола – мъжки или женски. С Наредба-закон от 17 октомври 1944 г. са изравнени по правоспособност и дееспособност лицата от двата пола. Според чл. 6 от Конституцията не се допускат никакви привилегии или ограничения, основани на пола. Обществените интереси и справедливостта налагат жената майка да се ползва от особена закрила на държавата чрез безплатна медицинска помощ, отпуски и социални помощи. Произход Основна статия: Произход Произходът е признак, който посочва от кои родители произлиза физическото лице. Той е биологичната връзка между родители и деца. Произходът от майката се определя от раждането и тогава когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена. За баща на детето се счита съпругът на майката, когато то е родено по време на брака или преди изтичане на 300 дни от неговото прекратяване.

Семейното положение на физическото лице се определя от това дали се намира в брачна връзка и дали е имало брак и на какво основание е бил прекратен той. Видовете семейно положение са неженен, женен, неомъжена, омъжена, разведен, разведена, вдовец и вдовица. Семейното положение има правно значение за личните и имуществените отношения между съпрузи, при извършването на правни действия на разпореждане от съпрузи с имуществени права, които се включват в съпружеската имуществена общност, при наследяване и др. Възраст Възрастта е признак, който определя на колко години е лицето. Той има значение за определяне на неговата дееспособност. Гражданство Основна статия: Гражданство Гражданството е признак, който определя публичноправната връзка на едно физическо лице с определена държава. Здравословно състояние Здравословното състояние на физическото лице е от значение при ограничаване на дееспособността чрез поставяне под запрещение. Такива страдания, както и болести, представляващи сериозна опасност за здравето на поколението, са пречки за сключване на брак. Физическите недъзи имат значение за начина на оформяне на писмени документи – ако са пречка да се постави подпис, документа се оформя чрез поставяне на отпечатък от десния палец или при невъзможност от друг пръст и документът се подписва от двама свидетели. Грамотността има значение при оформяне на документи. Неграмотните не могат да поставят подпис, поради което той се замества с отпечатък от палеца на дясната ръка, приподписва се от двама свидетели.

Основните събития за един човек са неговото раждане, сключване на брак и смърт. При тях възникват или се променят основните индивидуализиращи белези на физическото лице. Акт за раждане Актът за раждането съдържа името на новороденото, пол и гражданство, година, месец и ден на раждането, населено място и адрес, където детето се е родило, имената на родителите, възрастта им, техните местожителства и гражданство, единен граждански номер на детето и на родителите му и други данни. Акт за граждански брак Актът за граждански брак се съставя след като длъжностното лице провери самоличността и възрастта на страните, увери се, че няма пречки за встъпването в брак и след като те заявят, че са съгласни да встъпят в брак в присъствието на двама свидетели. Актът се подписва от сключващите брак лица, свидетелите и длъжностното лице. Бракът се счита за сключен с подписването на акта. Актът за граждански брак трябва да съдържа: имената на встъпващите в брак, на длъжностното лице и на свидетелите; годината, месецът, деня и мястото на сключване на брака; възрастта, месторождението, местожителството, гражданството, семейното положение и единните граждански номера на встъпващите в брак; изявление на всеки от бъдещите съпрузи запазва ли името си или приема фамилното има на другия, опис на представените книжа и документи (лични паспорти, медицински свидетелства, писмени декларации, разрешения и др.) и други данни. Акт за смърт Актът за смърт се съставя не по-късно от 48 часа от настъпването на смъртта, освен когато се наложи съдебномедицинско освидетелстване на трупа или други причини забавят издаването на медицинско удостоверение. Актът се съставя въз основа на съобщение за смъртта и медицинско свидетелство, издадено от орган на здравно заведение. Лицето, което подписва медицинското свидетелство, подписва акта като обявител. Актът за смърт трябва да съдържа: мястото, годината, месеца, деня, часа и минутата, когато е настъпила смъртта; името, датата на раждане, месторождението, занятието, местожителството, гражданството и единия граждански номер на починалия; причината за смъртта (когато не е забранено посочването) името и местожителството на обявителя; имената и местожителството на родителите на починалия, ако са известни; данни за медицинското свидетелство и други документи, установяващи смъртта. Специален акт се съставя за мъртвородено дете, който има белезите и на акт за раждане и на акт за смърт.

От гледна точка на правосъдието особено значение има поставянето под запрещение. Самият термин има руски произход и означава забрана; един пациент на нашия екип, съдия по професия, съвсем правилно отбеляза че в много отношения българското законодателство все още копира сталинската правосъдна система от 50-те години на ХХ век и поради това юридическата терминология включва голям брой рускоезични постулати. Поставянето под запрещение в България е правна процедура, чрез която се ограничава или отнема дееспособността на лице, което поради слабоумие или друга душевна болест не може да разбира и да се грижи за своите интереси и дела. Искът се подава пред окръжния съд от близки роднини, прокурор или всеки, който има правен интерес. Съдът извършва лично разпит на лицето и назначава медицинска експертиза, а след решението се назначава настойник или попечител, който да се грижи за поставения под запрещение. Производството по поставяне на едно лице под запрещение е уредена в Закона за лицата и семейството и в Гражданския процесуален кодекс. Целта на това производство е на едно лице, което основно поради свое заболяване водещо се според в закона до „слабоумие или душевна болест“ не може да полага съответните грижи за своите работи, което налага съда да прогласи поставянето му под запрещение, което де бъде първата стъпка към учредяването на настойничество. Целта на процедурата е да се защитят интересите както на самото лице, така и на останалите участници в гражданския оборот, чиито права и интереси биха били защитени встъпвайки в правоотношения с такова лице. Така се отнема дееспособността на лицето и то не може самостоятелно да формира воля, като по този начин за интересите му се грижи друго лице, негов близък. Искането да бъде поставено едно лице под запрещение може да се подаде от близки роднини, съпруг и прокурор, като компетентен да разгледа делото е окръжният съд по местоживеене на лицето, чието запрещение се иска. Делото се разглежда в състав от един съдия и постановеното по него решение може да се обжалва пред съответния апелативен съд. Делото за поставяне под запрещение има някои характерни особености, които следва да се знаят. За доказване на необходимостта от подобно решение се използват на първо място медицински документи, доказващи психическо заболяване или забавено умствено развитие и се разпитват като свидетели близки на лицето, които да потвърдят, че то не може да се грижи само за себе си.

Специфичен момент при едно дело за поставяне под запрещение е, че окръжният съдия следва лично да се убеди в състоянието на лицето, чието запрещение се иска и да го разпита, като придобие преки впечатления за твърдяната в исковата молба невъзможност на лицето да общува нормално с хората, да се грижи за себе си чрез закупуване и приготвяне на храна, да може да се облича само, да полага грижи за хигиената си, както и да разбира свойството и значението на това което върши, тоест вменяемостта му. Съдът следва да установи наличието на причинно-следствена връзка между съответното заболяване и неговите външни проявни форми, които водят до това, че фактически дадено лице не може да полага грижи за своите работи. Често лицата, чието запрещение се иска не могат да чуват, говорят и не разбират какво им се говори и са с висока степен на инвалидност. Личното им присъствие обаче с оглед разпита от съдията е задължително, което и налага те предварително да бъдат подготвяни и успокоявани във връзка с присъствието им в съдебната зала. От възрастта на лицето и степентта на невъзможност да се грижи за своите работи зависи степента на поставяне под запрещение – пълно или ограничено, като под ограничено запрещение могат да бъдат само лица, които са пълнолетни. Със свидетелски показания обикновено се установяват фактите, че ответникът чието запрещение се иска не може да чете, пише, че не разпознава стойността на паричните знаци, не се ориентира в обстановката без придружител, не поддържа никакви социални контакти, не взема предписаните му лекарства самостоятелно. След влизането на решението по делото за поставяне под запрещение същото се изпраща на органа по настойничество и попечителство към съответната община, където е регистриран ответникът с цел учредяване на настойничество. Като настойници обикновено се назначават близки роднини на лицето чието запрещение е наложено, като се приема, че такива лица предвид родствените си връзки в най-пълна степен биха защитавали неговите права и интереси. Държавна такса за образуване и водене на дело за запрещение – 90 лв. Необходимо ли е да се разпитва лице, за което има съмнения че подлежи на поставяне под запрещение? Да, трябва да се разпитва това лице, защото съдът трябва да бъде сигурен, дали лицето се нуждае действително от психиатрична помощ, дали има умствени проблеми и дали осъзнава действията си. Какво се случва, ако едно лице е поставено под запрещение? Ако се наложи поставяне под запрещение, лицето не може вече самостоятелно да се разпорежда с имотите си и да извършва правни сделки. Това може да прави само законно определен настойник. Най-често това се налага при хора, които имат психиатрични проблеми и не желаят да се лекуват. Налага се и при някои възрастни хора, които заради възрастта си и болести не са в състояние да се разпореждат с имуществото си. При такива ситуации, хората са уязвими и лесно могат да бъдат подмамени и варианта да бъдат защитени, е като се поставят под запрещение. При ограниченото запрещение, лицето има право да се разпорежда с имуществото си и да извършва други правни действия, ако неговият настойник е съгласен. Ако лицето има пълно запрещение, то няма право да извършва никакви правни сделки и това може да се случва само чрез законният настойник. Да, може да бъде отменено запрещение или пълно запрещение да бъде заменено с ограничено. За да се случи това се подава иск за отмяна или промяна на вида запрещение от настойника или от самото лице.

Какво е лице?

Известни лица

Лице на фигура

Граматическа категория лице

Физическо лице