Подчелюстната жлеза е разположена в trigonum submandibulare под пода на устната кухина. Триъгълникът е шийна област с граници basis mandibulae и предното и задното коремче на m. digastricus. Жлезата е с овално - сферична форма, има диаметър около 2 см. и маса около 15 грама. В субмандибуларния тригълник тя лежи в тристенно леговище. Две от стените са меки и се образуват от разцепването на повърхностния лист на шийната фасция, а третата стена е костна - fovea submandibularis на долната челюст. Долната повърхност на жлезата се допира до повърхностния лист на шийната фасция и се пресича от v. facialis и r. colli на лицевия нерв. Към нея залягат субмандибуларните лимфни възли. Латералната повърхност заляга във fovea submandibularis и към медиалната повърхност на m. pterygoideus medialis. По нея преминава в бразда лицевата артерия. Медиалната повърхност на жлезата се допира m. mylohyoideus, n. mylohyoideus, a. et v. submentalis, m. hyoglossus, m. styloglossus, lig. stylohyoideum и n. glossopharyngeus.
Задният край на жлезата се източва в израстък, който заобикаля задния свободен ръб на милохиоидния мускул, преминава по горната му устна повърхност и се продължава в слюнкоотводния канал - canalis submandibularis. Той е дълъг около 5 см. и се отваря в caruncula sublingualis, като преди това кръстосва n. lingualis. Назад подчелюстната жлеза се отделя от околоушната чрез lig. stylomandibulare.
Отвън цялата жлеза е обвита от капсула от съединителна тъкан, която дава преградки навътре към паренхима и го разделя на 7 - 10 дяла. По своя строеж субмандибуларната жлеза е сложна, тубулоацинозна смесена жлеза, която произвежда серомукозен секрет.
Кръвоснабдяването на жлезата е от клончета на a. facialis и a. ingualis. Лимфата се оттича към подчелюстните и субменталните лимфни възли. Парасимпатикусовата инервация е от n. intermedius на лицевия нерв. Предвъзловите влакна влизат в състава на chorda tympani, която се присъединява към езичния нерв и така достигат до подчелюстния ганглий. Постганглионерните влакна са къси и достигат до жлезата. Симпатикусовите влакна от горния шиен симпатиков ганглий достигат до жлезата чрез сплетение по хода на лицевата артерия.
Подчелюстната жлеза е отчасти ацинозна, отчасти тубулоацинозна смесена жлеза. Крайните секреторни отдели са съставени повече от серозни ацини и по-малко от серо-мукозни смесени ацини. Системата от отводни канали е добре развита, но вметнатите и стриирани каналчета не са толкова многобройни и дълги.
При различни патологични процеси сравнително често се налага да се екстирпира подчелюстната жлеза. Оперативната намеса е сравнително обемна и изисква болничен престой и обща анестезия. Показания за субмандибуларна сиаладенектомия има при калкулозния, интерстициалния и паренхиматозния сиалоаденит, когато са установени тежки функционални промени, чести рецидиви и екзацербации и жлезата е вече уплтънена с обилно разрастване на съединителна тъкан. Оперативният разрез се нанася от ъгъла на долната челюст напред, успоредно на ръба и има дължина 6 - 7 см. Понякога се предпочита разрезът да бъде под ъгъл спрямо долния мандибуларен ръб - около 20 градуса, леко отворен напред. Така се избягва рискът от травмиране на лицевия нерв. Отстоянието от ръба на челюстта в дисталния край е около 2 см, а в проксималния - 3 - 4 см. След кожата се срязва платизмалният мускул на около 1 сантиметър под нивото на кожния разрез, за да не съвпадат една над друга двете инцизионни линии, съответно и шевовете след приключване на операцията. Меките тъкани се отслояват встрани. Краниално се открива ръбът на челюстта и залавното място на масетериалния мускул. Пред предния ръб на мускула се откриват лицевата артерия и вена, които се лигират. Точно тук съдовият сноп се кръстосва с маргиналния мандибуларен клон на лицевия нерв - необходимо е клончето да се повдигне краниално заедно с меките тъкани максимално атравматично. След това се преминава към каудалния край на оперативната рана, като се отслоява долният полюс на жлезата, за да се открият по-големите кръвоносни съдове. Налага се повторна лигатура на лицевата артерия и вена, както и на ретромандибуларната вена. В редки случаи лицевата артерия преминава само тангенциално на паренхима на жлезата, без да я пробожда, при което е възможно артерията само да се ретрахира без поставяне на лигатура и срязване. Тъй като лицево - челюстната област се характеризира с изключително добро кръвоснабдяване, лигирането на артерията по никакъв начин не нарушава трофиката на тъканите - за разлика от крайниците например, където често се наблюдават некротични процеси при лигиране или облитерация на големи съдове.
След осигуряването на добра хемостаза в оперативното поле се отпрепарира жлезата в краниална посока. Медиално се отделя милохиоидният мускул, като се лигират субменталните артерия и вена. Те са с малък калибър, но кървят обилно и силно затрудняват работата на хирурга. Отпрепарирането продължава медиално и напред, така че да се открие изходният канал на жлезата. Идентификацията му е лесна, в случай че се направи предоперативно оцветяване с patent blau, vitastay или друг оцветител. Жлезата се изтегля каудално, за да се отдели изходният канал от n. lingualis. Следва лигатура на канала и йодиране на чукана му. Жлезата се отстранява от подчелюстната ложа. Прави се щателна хемостаза и послойно зашиване на меките тъкани с тънък шевен материал. Раната се дренира с гумен дрен за две денонощия - тъй като остава кухина, при поставяне на тръбен дрен заздравителният процес протича доста по-гладко и безпроблемно. Възможно е дренът да се свърже със спринцовка, с помощта на която да се създаде отрицателно налягане. Така меките тъкани се притискат силно едни към други, фиброзират и кухината почти изчезва само в рамките на няколко дни. Понякога кожният разрез се зашива с интрадермален шев - така остава минимален цикатрикс, но има възможност за отпускане и формиране на дехисценции.
При наличие на слюнчени конкременти в изходния канал на подчелюстната жлеза (ductus Warthoni - по името на откривателя му) се налага тяхното премахване. Операцията е технически лесна и се извършва под локална анестезия. Поставя се местен анестетик около ствола на лингвалния нерв - в мандибуло - лингвалния сулкус дистално около мъдреца или втория долен молар. Възможно е да се оцвети каналът предоперативно, което улеснява идентификацията му. Следва разрез на лигавицата на пода на устната кухина, който разрез започва дистално на 2 - 3 см. от орефициума и продължава докъдето е необходимо. Лигавицата се отслоява встрани, след това на тъпо се отпрепарира подезичната слюнчена жлеза до разкриване на канала на подчелюстната. Необходимо е да се пази от механично нараняване лингвалният нерв, тъй като при неговата травма езикът остава изтръпнал за период от поне един месец и това е причина за дискомофорт и оплаквания от страна на пациента. Трябва да се има предвид че нервът преминава над канала, кръстосвайки го към апекса на последния молар. При по-малките конкременти се поставят лигатури на канала дистално от камъка с оглед фиксацията му. Каналът се срязва по дължина точно над конкремента и последният се премахва със зъболекарска пинсета, като се внимава да не се начупи на парчета. Следва обилна промивка и зашиване на меките тъкани над канала; самата стена на канала може да се зашие с конец 6/0 или 7/0, но задължително трябва да се осигури проходимостта на канала. Тук са напълно приложими всички техники за зашиване на кръвоносни съдове от микросъдовата хирургия. Възможно е в канала да се постави и тръбичка, около която да се осъществи процес на епителизация в рамките на няколко дни - така проходимостта се запазва с много по-голям процент сигурност.
През последните няколко десетилетия в развитите страни с успех се прилага ендоскопията на слюнчените канали с диагностична или терапевтична цел - изваждане на конкременти. За целта се използват предимно гъвкави, по-рядко ригидни ендоскопи. Процедурата е приложима и при субмандибуларната, и при паротидната жлеза. Необходим е ендоскоп с по-малък диаметър - от порядъка на 0.5 или 1 мм, като проблем е яснотата на образа при толкова малък размер на оптичното влакно. С ендоскопа се навлиза в канала и се извършва оглед; при локализация на конкремента може да се извърши и неговата екстирпация при наличие на съответния инструментариум. Използват се тънки аспирационни канюли, както и различни инструменти за захват - под формата на кука, щипка или дори кошничка. При подчелюстната жлеза с помощта на ендоскопи е възможно да се извади слюнчен камък, който е локализиран проксимално от извивката на канала около задния ръб на милохиоидния мускул. При наличие на повече клиничен опит е възможно изваждането на конкремента и от самата извивка, но в България все още нито един лицево - челюстен хирург няма опит в ендоскопията на слюнчените канали. Принципно, както във всяка една област от хирургията, ендоскопските оперативни намеси са доста по-атравматични и заздравителният процес при тях отнема доста по-малко време.