Според един афоризъм, изказан от професор Ернест Ювара от Испания (1870 - 1933), хирурзите трябва да започнат да оперират трупове и да преминат към живи пациенти, освен ако не искат да започнат да оперират живи пациенти и да преминат към трупове. Това изказване е много показателно за важността на познанията по анатомия за всяка една област от хирургията на целия организъм. В медицинските университети по цял свят в катедрите по анатомия стените са изписани с всякакви подобни крилати фрази - Hic mortus vivus docentur (тук мъртвите учат живите), Nosce Te Ipsum (познай себе си), тук смъртта се радва да помогне на живота, както и много други подобни. Въпреки че повечето подобни мисли много често звучат назидателно и поучително, важността на познанията по анатомия за успеха във всяка една област от медицината е безспорна. Черният хумор пък е доста характерен за различните медицински специалности и парадоксалното е че с повишването на квалификацията и клиничния опит на един практикуващ лекар силно нараства и склонността му към черен хумор.
Анатомо - топографска характеристика на мускулатурата в лицево - челюстната област
Инервация на лицево - челюстната област Пирин планина Фронтален синус
Кръвоснабдяване и лимфоснабдяване на лицево - челюстната област Лимфен възел
Вегетативна инервация на областта Подчелюстна жлеза Паротидна жлеза Максиларен синус
Лицево - челюстна хирургия България Информация за зъбните импланти Зъбни импланти
Подезична жлеза Темпоромандибуларна става
Думата анатомия има старогръцки произход, подобно на повечето медицински термини. Тъй като в древността Гърция е била във всяко отношение доста по-развита от Рим, там е имало доста учени и мислители и логично те са въвеждали доста нови термини и понятия - което е ставало повод за завист и злобни забележки от страна на римската аристокрация. Думата ἀνα означава обособявам, разделям, а τέμνω (томео) - разрязвам, разчленявам. В цялата медицина думата томео намира изключително широко приложение - микротомът е нож, с който патоанатомите нарязват всеки препарат на микрослоеве, а в областта на хирургията -томия е наставка за означаване на различни срезове във всяка една област на човешкия организъм. Анатомията е общобиологична наука, дял от морфологията и е много тясно свързана с медицината. Тя изучава макроскопския (видимия с просто око) строеж на организмите. Общото понятие включва анатомия на човека, анатомия на животните (зоотомия) и анатомия на растенията (фитотомия). Анатомията има сходни черти с редица други науки като ембриология, сравнителна анатомия и филогенетика, с които дели общ произход. В исторически план анатомията може да се характеризира като постоянен процес на развитие на познанието за функционирането на органите и системите в тялото. С течение на времето методите се развиват значително, като в началото техниките са включвали дисекция на трупове или вивисекция на животни, а през края на XX и началото на XXI век се стига до развитие на индиректно наблюдение с ултразвукови изследвания (диагностична сонография), ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография. Анатомията е тясно свързана, но отделна дисциплина от патоанатомията, която изучава строежа на органите и системите когато те са поразени от определено заболяване. В студентските групи в социалните мрежи нерядко се среща молба за препоръка на книга, върху която всички са плакали, с изключение на учебника по патоанатомия. В този студентски хумор има немалка доза истина - предвид огромния обем и сложността на информацията патоанатомията е може би най-тежкият изпит по време на следването по медицина. Анатомията също е тежък изпит - в повечето магистърски програми се изучава три или дори четири семестъра. Почти винаги това е първият допир на бъдещите лекари с областта на медицината и обикновено началото е доста стряскащо и нетипично. Обемът информация, който трябва да се усвои, няма нищо общо с този от гимназиалния курс на средното образование и нерядко това води до отказ на някои студенти с по-слаба мотивация да продължат със следването си. След ужаса обаче идва още по-голям ужас - патоанатомията включва още по-голям обем информация (всъщност почти цялата медицина) и много студенти се явяват на изпита многократно до края на пети курс.
Науката анатомия се занимава със структурата на различни организми и с техните системи, тъкани и органи. Изучава макроскопския строеж на тези части, органичните вещества, от които те са изградени и техните връзки с други части на тялото и с околната среда. През последните сто години с развитието на увеличителната техника се обособи самостоятелната научна дисциплина хистология - тя изучава устройството на различните видове тъкани. С технологичния напредък на човечеството дори се оформи и наука за отделната клетка - цитология, която в много медицински университети се изучава като самостоятелен учебен предмет. В миналото анатомията и хистологията са били обособени като един учебен предмет, но в днешно време има тенденция магистърските програми да включват все повече и повече дисциплини, като това се случва основно чрез раделяне на вече съществуващ предмет на нови и нови все по-специализирани области. Ендодонти с повече чувство за хумор дават прогноза че в бъдеще време ендодонтията ще включва и специализация по механична и химична обработка единствено на медиовестибуларния канал на първи горен молар. Подобни са и тенденциите в чисто теоритичните дисциплини като анатомията, хистологията и цитологията.
Началото на анатомията като наука е поставено още в началните етапи на развитие на човешкото общество. Още от палеолита праисторическите хора са имали известна представа за строежа на тялото и вътрешните му органи. Това се дължи на участието им при разрязването и преработването на убитото животно. В подкрепа на това твърдение са редицата рисунки, оставени по стените на пещерите, изображения по повърхността на камъните, фигури на животни и хора, направени от кости, глина или камък. Същите представят добре формата и движението на тялото на здравото, но и положението на раненото или умиращото животно. С одомашняването на животните през епохата на мезо- и неолита започват да се разширяват и анатомичните познания. Причината за това е че животните стават постоянни спътници на човека. През по-късните епохи анатомичните познания за животинското тяло са крайно елементарни. Религиозният култ и суеверието са били пречка за по-широкото разпространение сред населението на анатомичните наблюдения върху трупове и органи. Единствено жреците са се занимавали с анатомия, но техните знания са се разпростирали единствено върху жертвени животни. Редица развити древни цивилизации обаче са имали познанията и уменията да балсамират и съхраняват трупове на мъртъвци, както и редица свещени за тях животни. Някои от техниките за балсамиране са достигнали на практика до съвършенство - мумиите на дрвеноегипетските фараони са се запазили на практика непроменени и до днес.
Научното развитие на анатомията започва от времето на Древна Гърция - както вече стана въпрос, за период от няколко хилядолетия преди новата ера областта е център на цялото човешко познание, а също и на изкуствата. Алкмеон от Кротон пръв е сецирал животински трупове. Описал е сърцето и мозъка, който според него е органът на мисълта. Открива нервни ходове из тялото, описва развитието на зародиша в утробата. Демокрит и Хипократ първи предприемали анатомични изследвания на трупове на хора и заклани в кланица животни с цел да установят техния строеж. Аристотел проучва и класифицира над 500 вида животни и в резултат на това въвежда единния план в устройството на организмите. Той различавал добре нерви от сухожилия. Установил връзката между сърцето, аортата и излизащите от нея съдове. Изучил устройството на пилешкия зародиш, с което поставил началото на сравнителната анатомия и ембриология. След това настъпва така нареченият Александрийски период в развитието на анатомията. Той е свързан с развитието на точните науки, а също на биологичните и медицинските, както и с придобиването на конкретни знания за природата. През този период най-популярни остават имената на учените Херофил и Еразистрат. Те проучват устройството на животинското и човешкото тяло. Описват белодробната артерия, клапите на сърцето, строежа на очната ябълка и дори изказали предположение за наличието на малки канали между артериалните и венозните съдове.
Развитието на анатомията в Древния Рим се свързва с името на известния през тази епоха лекар Гален. Той събрал всичко известно в областта на анатомията и медицината от предходните епохи. Със собствени наблюдения разширил в значителна степен анатомичните познания. Гален извършвал дисекции основно на животни поради факта, че аутопсията на човешки трупове била забранена. Сред най-ценните му открития са тези в областта на нервната система. Описва 7 чифта черепни и 30 чифта гръбначномозъчни нерви. Гален имал изключително голям авторитет. Той дори смятал себе си за непогрешим - нещо, което като черта на характера се среща изключително често и при съвременните лекари. Съчиненията му за устройството на човешкото и животинското тяло се запазват непоклатими в продължение на повече от хилядолетие, а някои негови проучвания са актуални дори и до днес.
Почти през цялото Средновековие поради религиозния фанатизъм и мистика развитието на анатомията претърпява пълен застой и упадък. Всъщност това се случва в почти всяка област на човешкото познание - по понятни причини само военното дело и производството на оръжие се развива. Съществувала е абсолютна забрана да се извършва дисекция на човешки трупове. Това спъвало всякакви опити да се провери на практика това, което е оставено от Гален. В Средния и Близкия изток обаче внесената от Византия наука и култура претърпява развитие. На арабски език били преведени много съчинения на учени от Древна Гърция и Рим. Това способства за съхранение на античното научно наследство. През това време най-известният представител на средновековното естествознание е арабският лекар Авицена - което е неговото латинскоезично име, а на оригинален арабски той се нарича Абу Али ал-Хусайн ибн Абдалах ибн ал-Хасан ибн Али ибн Сина. Той се отличавал с енциклопедични познания в областта на науката, включително и в анатомията. В своето съчинение „Канон на медицината“ авторът не само обобщава трудовете на учените преди него, но и ги разширява със собствени изследвания и наблюдения.
Подем на анатомията настъпва в периода на Ренесанса. Голяма заслуга за това имат някои учени и техните фундаментални открития:
Леонардо да Винчи. Занимавал се е твърде много с анатомия на човека и животните. Направил е редица анатомични открития в областта на вътрешните органи, кръвононите съдове и нервната система
Андреас Везалий. Това е първият учен, който се занимава със системно изучаване на човешката анатомия. Издава труд от седем тома с името „De humani corporis fabrica“. В него Везалий поправя редица грешки на своите предшественици, включително и на Гален - например за наличието на отвори между лявата и дясната половина на сърцето
Карло Руини - болонски сенатор. Той издава съчинение, в което подробно за времето си е описана анатомията на коня - Anatomia del Cavallo. Руини се смята за основоположник на ветеринарната анатомия
Габриеле Фалопио - за първи път е описал Фалопиевите тръби
Бартоломео Евстахи - откривател на Евстахиевата тръба, която свързва назофаринкса с кухината на средното ухо
Джероламо Фабриций - откривател на бурсата на Фабриций
Констанцо Варолио - описал за първи път Варолиевия мост
Уилям Харви - извършва важно откритие с фундаментално значение за анатомията и физиологията – големият кръг на кръвообращението
През XVI – XVII век са извършени първите публични аутопсии на човешки трупове, като за тази цел са създадени и първите анатомични театри. През XVII век е изобретен микроскопът. Благодарение на това се създават предпоставки за нов подем в изследването на анатомичните структури - тъкани и клетки. Заслуги в това отношение имат Марчело Малпиги и Антони ван Льовенхук. Откритията им са предимно в областта на строежа на капилярните кръвоносни съдове, кожата и бъбреците. През XVIII – XIX век особен напредък отбелязва сравнителната анатомия (благодарение на Карл Линей и Жан-Батист Ламарк) и палеонтологията (Жорж Кювие), поставят се теоретичните основи на естествознанието (Чарлз Дарвин). През 1762 г. в Лион, Франция, е открит първият ветеринарен колеж. Ръководител на школата е Клод Буржела. Той е авторът на първите учебници по ветеринарна анатомия, като в тях (отново) на коня е отделено първостепенно място. Това е до голяма степен логично и разбираемо - все пак преди изобретяването на парната машина основната тежка механична работа във всяка една област на човешката дейност се е извършвала именно от коня. Това животно е било от ключово значение за производството, търговията и разбира се, за военното дело.
В днешно време анатомията има следните обособени дялове:
Остеология – изучава костите и връзките между тях (стави и сухожилия)
Миология – изучава мускулите
Спланхнология – изучава вътрешните органи
Кардиология – изучава сърцето
Ангиология – изучава кръвоносните съдове и лимфната система
Неврология – изучава нервната система
Дерматология – изучава кожата и кожните образувания.
Тъй като настоящият мащабен уеб-проект е насочен основно към лицево - челюстната хирургия, в хода на настоящото изложение ще се спрем основно върху анатомията на лицево - челюстната област. Цялата анатомия на човешкия организъм е нещо изключително мащабно и обширно като информационен обем, поради което не смятаме за необходимо да разглеждаме анатомията на крайниците и вътрешните органи. Най-общо лицево - челюстните хирурзи лекуват патологични процеси от областта на ключицата нагоре до кожата на челото, като изключим шийните прешлени на гръбначния стълб, гръбначния мозък, очните ябълки и вътречерепното пространство - те са обект на изучаване на гранични медицински специалности като УНГ, офталмология и неврохирургия.
Проекция на различните анатомични области върху кожата на лицето и шията
Артериални кръвоносни съдове в областта на лицето
Венозни съдове в областта на лицето и шията